Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мотор блъсна и уби 24-годишният Ренато Стилиянов в София
  • Новини

Мотор блъсна и уби 24-годишният Ренато Стилиянов в София

Иван Димитров Пешев септември 15, 2022
renatostiliqnov.jpg

Трагичен инцидент предизвиква недоумение сред близките на загинал младеж.

Млад мъж загина на място при тежък пътен инцидент миналата седмица. Бил е блъснат от мотор, докато пресичал участък над Северната скоростна тангента в София, който е затворен за движение сега. Трасето системно се ползвало за нелегални гонки, уточни БНТ.

Инцидентът е станал малко преди полунощ на 5-ти септември. По данни на близките на 24-годишния Ренато Стилиянов, група приятели се събрали на затворения за движение участък, но не за гонка.

Те разказват, че младият мъж опитал да пресече пътното платно, когато бил блъснат от моторист, който също присъствал на сбирката.

Не изпускай тези оферти:

Ренато загинал на място, а водачът на мотора е пострадал при сблъсъка и откаран в болница. Близки на загиналия искат да разберат истината за смъртта на момчето – при какви обстоятелства той е загубил живота си.

След като научил за смъртта на Ренато, неговият брат започнал да търси свидетели. Научил от очевидец, че в злополучната нощ група приятели и познати се събрали с мотори в участък, който не е отворен за движение.

„Дошли са да се видят и едното от момчетата е тръгвало в тъмното надолу да обърне, връщайки се дава на няколко пъти газ, спира да дава газ и всички мислят, че той ще спре при тях и брат ми решава да пресече, за да отиде до тоалетната и в този момент другият шофьор го блъска“, разказа Стилиян Стилиянов – брат на Ренато.

„Това място беше използвано за сбирки, за гонки и т.н. В конкретната вечер е нямало нищо, просто те са се събрали да се видят един друг, да пушат по цигара. Той не е карал мотора, в смъртния акт пише пешеходец“, обясни Никола Стоилов – приятел на Ренато.

Близките на Ренато поискали да видят мотора му, с който той отишъл до мястото. Оказало се, че е в момче от компанията, което им го върнало четири дни след инцидента. Изчезнал единият от телефоните му. Близките му проверили облачната система за съхранение на данни, където автоматично се запазвали всичките му снимки и контакти.

„Няма абсолютно нищо на телефона, дори и негови снимки, както и телефонни номера, абсолютно нищо няма на него. Дори да е имало нещо, не можем да разберем в момента“, каза Стилиян Стилиянов – брат на Ренато.

По данни на Спешна помощ, сигналът за инцидента е получен в 23:53 часа. Четири минути след полунощ линейката вече е била на място. Медиците констатирали смъртта на пешеходеца, а мотористът бил откаран в болница.

От СДВР заявиха, че са отрицателни пробите за алкохол и наркотици на моториста. Съобщават още, че са извършили оглед на място и е образувано досъдебно производство.

Близките на загиналото момче твърдят, че човекът, който го е блъснал е син на прокурор и че често нарушава правилата на пътя. До момента тази информация остава непотвърдена.

„Искам истината да излезе наяве и човекът причинил това да си получи заслуженото“, категоричен е Стилиян Стилиянов – брат на Ренато.

Според наши източници нерегламентирани гонки най-често се правят на неоживени пътни участъци около София в малките часове на деня. Обикновено участниците се разбират в поверителни групи във Фейсбук. Мястото на инцидента е едно от най-предпочитаните.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Казват че е инсулт: Отново смърт на ключова фигура до Путин
Next: Световните агенции съобщават за атентат! Взрив в колата, в която се е возил Путин

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.