Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мошеници завлякоха богата софийска фамилия със 7 милиона лева
  • Новини

Мошеници завлякоха богата софийска фамилия със 7 милиона лева

Иван Димитров Пешев октомври 15, 2022
moshnashiasica.jpg

Парични суми по влогове, горски масиви и жилища са сред откраднатото

Организирана престъпна група е придобила с измама имоти в София и банкови сметки за 7 млн. лв. срещу сумата от 50 хил. лв., съобщава bTV.

 

Имотите и сметките са на софийска фамилия, в която има банкери, лекари и хора на изкуството. Двете сестри наследнички вече са починали, а синът на едната – Атанас, по някакъв начин се оказва, че не е в удостоверението за наследници.

Не изпускай тези оферти:

 

Подозренията на прокуратурата са, че това е станало с участието на държавен служител. В схемата има също замесен полицай, както и банков служител. Сред имотите има огромна къща на бул. „Мария Луиза“, както и апартамент от 150 кв. м на бул. „Витоша“.

Измамата е била подготвяна от 3 години по две линии – чрез сключване на договори за продажба, както и чрез фиктивен брак, сключен от едната сестра с мъж, по-млад от нея с 20 години. Свидетелството за брак е от Москва и документът има всички необходими атрибути, а след смъртта на жената той става наследник.

Чрез схемата са придобити жилища, горски масиви и парични суми по влогове, заяви и прокурор Сийка Милева. Измамата се разследва от 3 години.

Още криминални новини:

17 г. след показната екзекуция на митническата шефка Шинка Манова вече никой не рови в „студеното й досие“.

Убийството потъна в историята на бурния криминален преход в страната и остана в графата „неразкрити“. За разследващите отдавна е ясно, че никоя от 4-те версии за ликвидирането й няма да бъде потвърдена, защото те са най-вероятни, но за никоя от тях не бяха събрани доказателства. Данните и предположенията не бяха потвърдени, макар че за някои от тях имаше оперативна информация, пише в. „Телеграф“.

Убийството на държавен служител на висок пост като Шинка Манова – третата по ранг в Агенция „Митници“, развълнува властта за кратко, най-вече защото в бележниците й бяха открити телефонните номера на политици и висши полицаи. След екзекуцията депутатите спешно привикаха вътрешния министър Румен Петков, но като всяка буря в чаша вода и тази бързо премина.

В 9 часа на 10 октомври 2005 г. Манова, която е шеф на дирекция „Последващ контрол“ в Агенция „Митници“, излиза от дома си в столичния кв. „Гоце Делчев“ и се качва на луксозен джип „Тойота Лендкруизър“, водещ се на името на дъщеря й. Шофьорът й – 25-годишният Йордан Герговски, на когото плаща сама, потегля по ул. „Деян Белишки“.

Около 9,15 ч. той намалява скоростта, за да премине през „легнал полицай“. В този момент до дясната врата на джипа се приближава мъж и открива огън с пистолет. Шинка Манова е улучена с 2 куршума в главата, шофьорът също е ранен. Стрелецът бързо се отдалечава. 45-годишната жена издъхва на място. Шофьорът губи контрол над управлението на джипа, той продължава да се движи няколко метра и се удря в пристройка до близкия блок. Мъжът почива по-късно в болница.

По думите на свидетели веднага след стрелбата между блоковете се измъкнал млад, висок и едър мъж с черни дрехи. Те го описват с черна коса, но разследващите ще установят, че е бил с перука и е носил повече дрехи. Изготвеният фоторобот е на мъж с дълга коса, четвъртито лице с широка долна челюст, голяма черна коса и очила с диоптри. Разпространяването му не помага на разследващите да стигнат до килъра.

При огледа на мястото са открити 3 гилзи. Гледката с окървавената свлечена в джипа жена е толкова стряскаща, че разследващите ограждат мястото на престъплението с найлон. Полицаите тогава обясняват, че това се прави за пръв път, в случая заради минаващите наоколо деца.

Разследващите изграждат 4 версии за убийството. Първата е, че то е свързано с бизнеса с лекарства, тъй като дирекцията, на която Манова е шеф, следяла дали обмитените на митниците медикаменти на фирми отговарят на действителния внос или износ. Освен това имало и проверки на вносители на лекарства за незаконен внос.

Втората версия е, че мишената на килъра е бил шофьорът Йордан Герговски, който през септември 2004 г. убива двама души в катастрофа в столичния жк „Люлин“. Криминалистите допускат, че е възможно близки на жертвите да имат общо с разстрела заради отмъщение. Шофьорът е работел за Шинка отскоро. Преди това е бил във фирмата на бившия й съпруг.

Третата версия е, че Манова е била поръчана от украински мафиоти, които вкарвали контрабандно месо от Русия, Украйна, Китай и Индия през пристанище Бургас. Като шеф на „Последващ контрол“ Манова засякла далаверата – от година се внасяло месо с фалшиви сертификати. По това време България не е член на ЕС, но като асоциирана страна вече спазва митническото законодателства. Месата от Русия, Украйна, Индия и Китай не могат да се продават в ЕС.

Затова замразените продукти, които влизали с кораби през пристанище Бургас, се препакетирали и пласирали в страните от ЕС с етикети „Произведено в България“. За нелегалния внос на месото, което се купувало на ниски цени и се продавало на двойно по-високи, отговарял клан на украинската мафия. Печалбите били милиони евро. Манова и посредникът й решили да поискат комисиона, но това коствало живота й. Украинците вече плащали на митничари в Бургас и не били доволни да дават и на началниците им.

Четвъртата версия е, че митничарката е разстреляна от конкуренти на ВИС, за да елиминират каналите на групировките през границите. Неофициално Манова е наричана личната митничарка на взривения бос от ВИС Димитър Димитров – Маймуняка, и на сочения за контрабандист № 1 Константин Димитров – Самоковеца. Именно в GSM на Самоковеца с турска карта е фигурирал и номерът на Манова, освен на други митнически началници и на служители на НСБОП, но това става ясно едва след години от доклад на Националната служба за сигурност за корупцията в държавата.

Никой не можа да докаже, че Манова е била покровителствана лично от Главния във ВИС – Георги Илиев. На 25 август 2005 г. снайперист го разстреля в сърцето пред любимото му заведение в Слънчев бряг и оттам нататък съдбата на митничарката е била решена. Конкурентите в контрабандния бизнес може би твърдо решават да изместят групировката, която печели стотици милиони, и затова премахват всяка пречка, а Шинка е една от основните.

След убийството й не са намерени големи суми пари в нейните сметки у нас и в Германия, където живее дъщеря й.

Пред депутатите Румен Петков обяснява, че убитата Шинка Манова е била наблюдавана от ГДБОП в разработката „Сателити“ за връзка със Самоковеца и други високопоставени фигури от ВИС. Според Петков обаче разработката е била прекратена през 2003 г., когато Манова става директор на дирекция „Последващ контрол“ в Агенция „Митници“.

Усилията на разследващите да намерят доказателства кой би могъл да поръча Манова и да изпълни разстрела й не са намерени. За извършител на убийството вероятно е бил нает професионалист, който е свършил перфектно работата си – следил е жертвата, знаел е кога излиза от къщи, какъв е маршрутът на колата й, къде тя ще намали и е атакувал внезапно и бързо. Стрелял е точно и отблизо. Бил е дегизиран.

Разследването на убийството на Манова е прекратено през март 2007 г., през 2013 г. е възобновено, но неуспешно. Разстрелът остава загадка.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Текстът, който всеки мъж трябва да прочете: Какво мисли една блондинка за родната казарма
Next: Проф. Рачев избухна за мистериозните следи в небето и разкри истината

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.