Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мощен скандал заради Алексей Петров разтърси парламента
  • Новини

Мощен скандал заради Алексей Петров разтърси парламента

Иван Димитров Пешев септември 7, 2023
asdfadsgsdfgdfgdf.png

Остър спор се заформи в парламента след изказване на Тошко Йорданов от „Има такъв народ“.

Това стана при обсъждането на смяната на председателя на правната комисия Стою Стоев от ПП-ДБ с Анна Александрова от ГЕРБ.

Йорданов направи забележка на председателя Росен Желязков, че не е била спазена уговорката за ротационно председателство на парламента, което трябвало да се смени на три месеца.

„Не знам в девичия манастир какво сте се разбирали. Там са се събирали само благородни девици, както знаете. Едната девица… Както и да е. Та не знам кабинетът на Алексей Петров какви решения взема, но определено бърка сроковете, които сами си поставят“, каза той.

„Опитвате се тук от нищо да правите нещо“, репликира ген. Атанас Атанасов от ПП-ДБ.

Станислав Балабанов от ИТН репликира ген. Атанасов и попита: „Когато вие бяхте шеф на службите, ако не ме лъжете паметта, вие назначихте Алексей Петров на щатна длъжност. После излязохте и казахте, че сте бил подведен. Бог да го прости човекът, но в този девически манастир пак ли ви подведе Алексей Петров, за да управлявате с един човек, когото арестувахте преди година?”.

„Успяхте от нищо да направите нещо“, отговори ген. Атанасов.

„Споменавате тази история с Алексей Петров. Към БСП, да ви кажа кога беше фактор Алексей Петров, мир на праха му. Той беше фактор, когато беше правителството на Сергей Станишев, когато създадохте ДАНС и го назначихте за специален съветник на Петко Сертов. Тогава беше фактор“, заяви той.

„Една смяна на членове на председатели и комисии обикновено не предизвиква страсти и вълнения, защото е нормална парламентарна процедура. Проблемът тук е, че това не е нормална смяна на председател на една комисия. Не е от нищо нещо, защото първо нищото беше, че вие от нищо направихте правителство – правителството на Алексей Петров.

И това заченато в грях правителство на Алексей Петров, по ирония на съдбата грехът беше извършен в девически манастир. Така че това не е просто смяна на някакъв председател“, заяви Йорданов.

По думите му, Стоев не е бил в час при обсъждането на законопроектите в комисията и единственото му достойнство било, че можел да чете бързо доклади.

„Вие ще натискате и да приемаме законите по ПВУ (План за възстановяване и устойчивост – бел. ред.). Тук човекът, който избяга от залата – Кирил Петков, на председателски съвет много драматично страдаше за парите от Европа.

Но ние защо да ги приемаме, като вие си ги раздавате на собствените фирми? Едната фирма е на Кирил Петков. Асен Василев, Саша Безуханова. Защо да ви гласуваме пари от Европа да си ги раздавате на себе си?“, попита той.

„Вие сте толкова нагли, че си гласувате пари сами на себе си. Няма как да очаквате благодарност тук и да минете с поредната си коалиционна врътка, която се променя във времето и утре можете да решите нещо друго. Докато това гнусно правителство на Алексей Петров съществува, това ще получавате“, допълни депутатът.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Страшно е. Стихията помита хора от улиците в тази наша съседка
Next: Сварете дафинов лист с ябълка и ще забравите за лекарствата. Запишете рецептата

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.