Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Моята приятелка има хотел и ми разкри тайните им на искрящо бялото пране и кърпи- 5 трика, с които поддържат този висок стандарт
  • Новини

Моята приятелка има хотел и ми разкри тайните им на искрящо бялото пране и кърпи- 5 трика, с които поддържат този висок стандарт

Иван Димитров Пешев януари 21, 2023
hoteldasodas.png

Представяме ви някои малко известни, но ефективни съвети, които помагат на служителите в хотелите да постигат отличен резултат от прането.

 

Зареждане на пералнята

Идеалната опция е да заредите машината на 80% от нейния капацитет. Ако прането е твърде много, няма да се изпере достатъчно добре.

Не изпускай тези оферти:

Ако е твърде малко, може да се повреди.

 

Температура на водата

Идеалната температура на водата е между 40 и 60°C. Прането в студена вода не премахва бактериите и акарите, които живеят по чаршафите и хавлиите, а горещата вода може да увреди тъканите.

 

Перилни средства

Омекотителите се натрупват в платовете и след време хавлиените кърпи стават твърди. За да избегнат този проблем, хотелиерите ползват дестилиран оцет за почистване. Налейте 90 мл по време на изплакването, за да направите прането меко и да премахнете следите от прах.

 

Премахване на петна

За да се отървете от пресните мазни петна, посипете ги с подсладител или нишесте. След което просто изперете.

Следите от доматен сос лесно се изтриват с няколко капки WD-40. Напръскайте върху петното и оставете между 5 и 10 минути. Изперете със студена вода.

За да елиминирате потните петна от белите дрехи, използвайте предпране с препарат при 40 градуса. След което пуснете студен цикъл с белина.

За да премахнете петна от кафе и вино, накиснете дрехите в разтвор от вода и сол (1 супена лъжица сол на литър вода) за около час. След което изплакнете.

Използвайте сода за хляб, за да премахнете пожълтяването на белите дрехи и да се отървете от неприятните миризми. Добавете половин мерителна чаша сода към праха за пране и изперете в гореща вода.

 

Сушене

Най-препоръчително е да сушите дрехите навън, изложени на слънчева светлина. Но ако се налага да ползвате сушилня, поставете топче за тенис в барабана – то ще направи хавлиите меки и пухкави.

Continue Reading

Previous: Свекърва тества трите си снахи-Умишлено излива вода в леглото, да види как ще реагират-Ето какво се случило!
Next: Всички мебели в кухнята бяха с мазни петна от постоянното готвене, но една приятелка ме открехна как да ги премахна без препарати

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.