Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мрежата почерня, куп известни българи скърбят за красивата ветеринарна лекарка
  • Новини

Мрежата почерня, куп известни българи скърбят за красивата ветеринарна лекарка

Иван Димитров Пешев септември 7, 2023
sfdhdfghfhtrhtr.png

Бившият пиар на „Продължаваме промяната“ Диана Дамянова написа във Фейсбук тъжен пост по повод смъртта на младата ветеринарна лекарка, която заедно с майка си загина при потопа в Царево.

Както БЛИЦ съобщи, двете жени са били завлечени от водата при повредения мост за квартал „Василико“. По-късно тя бяха разпознати сред четирите жертви на бедствието.

33-годишната д-р Даниела Йорданова е била ветеринарен лекар, а майка ѝ Мария Москова – председател на районния съд.

Ето какво написа за случая Дамянова:

„Преди няколко години в Царево се роди малка ветеринарна клиника – много чиста, добре оборудвана и с изключително приветлива докторка.

Постепенно всички започнаха да водят животинките си там, а тя – винаги усмихната, спокойна и с много много любов към животните и уважение към стопаните им.

Приемеше да поддържа при себе си картоните на питомците, за да може на нас, клиентите , да ни е по-лесно.

Веднаж видях, че храни и бездомни кучета, които някой беше зарязал, а тя им даваше всеки ден храна, която готвеше и вареше от къщи.

Това момиче днес вече го няма.Беше на 33.

Вчера е загинало на мостче, над малката рекичка в Царево. Мостче, което скоро е било „укрепено“ от близки до кмета фирми и за което се говори че е било подкопано само преди няколко месеца, за да се извади необходимия за друг церевски обществен строеж пясък.

Щото такива материали фирмите, близки до кмета, не купуват а вземат от Природата – в случая изпод мостчето.

Прощавай докторке! Прощавай, златно момиче!“

Както БЛИЦ съобщи, Димитрова обяви, че напуска ПП през август 2022 г. Тогава тя сподели, че смята да заживее по-спокоен живот в Странджа, заедно със съпруга си Джеки Стоев.

Телевизионната водеща Ива Дойчинова също изрази скръбта си по повод трагичния инцидент:

„Жестокият потоп в южното ни Черноморие отне живота на няколко невинни души, сред които е и д-р Даниела Йорданова, ветеринар в Царево, и нейната майка!

Д-р Йорданова беше изключителен професионалист и невероятен човек, който беше предан на своята професия, обичаше животните и винаги правеше най-доброто за тях.

Тя се грижеше и за нашето куче през всичките години от неговото раждане.

Ще липсвате много както на Бъди, така и на всички други четириноги сладури!

Дано направите още по-добра клиника там където отлетяхте!

Съболезнования от цялото ни семейство.

Почивайте в мир!“

Барабанистът на „Акага“ Димитър Митев-Дънди се оказа, че също е познавал обичаната лекарка.

„Жестокият потоп в южното ни Черноморие отне живота на няколко невинни души, сред които е и д-р Даниела Йорданова, ветеринар в Царево, и нейната майка!

Д-р Йорданова беше изключителен професионалист и невероятен човек, който беше предан на своята професия, обичаше животните и винаги правеше най-доброто за тях.

Тя се грижеше и за нашето куче през всичките години от неговото раждане.

Ще липсвате много както на Бъди, така и на всички други четириноги сладури!

Дано направите още по-добра клиника там където отлетяхте!

Съболезнования от цялото ни семейство.

Почивайте в мир!“, написа той.

От Българския ветеринарен съюз публикуваха съобщение по повод тъжната новина.

„С огромно прискърбие научихме за тъжната вест за нелепата и преждевременна загуба на нашия уважаван колега д-р Даниела Йорданова. Това е тъжно събитие за цялата ни ветеринарномедицинска колегия…

Даниела Йорданова е родена на 14.12.1993 г. в гр. Харманли, област Хасково. Д-р Йорданова завършва през 2017 г. Тракийския университет – Стара Загора и е един от двамата пълни отличници на випуска. На 06 август 2018 г. става част от голямото семейство на Българския ветеринарен съюз като член на Областната колегия на БВС в гр. Бургас.

Отдадената й кариера като ветеринарен лекар започва в Югоизточна ветеринарна клиника, гр. Черноморец, Бургас. На 11 февруари 2019 г. открива собствена ветеринарномедицинска практика в гр. Царево, където е много добре приета от собствениците на домашни любимци и фермерите в района. Изключително внимателна и всеотдайна в работата си с животните, а сред колегията се ползва с много добро име, активност и колегиалност.
Трудно могат да бъдат намерени думи, с които да се опише колко голяма е загубата за всички нас.

От името на ръководството на Българския ветеринарен съюз и на Областната колегия на БВС в гр. Бургас, на всички ветеринарни лекари и лично от мое име, поднасям своята съпричастност към мъката на цялото семейство и колегия на непрежалимата д-р Даниела Йорданова!

Светъл път на Д-р Даниела Йорданова, какъвто беше и земният и път!“

Съобщение написа и нейната племенница Анна Йорданова:

„Толкова е тежко твой близък да ти се обади и да те попита дали семейството ти е видяло статията,която статия е за твои роднини,които са едни от хората в неизвестност,заради бедствието по морето.Толкова е тежко цялото ти семейство да седи пред телевизора,чакайки новини да разбере дали близките им са живи или телата им плават някъде из морето.Започваш да си задаваш въпроси: Защо не се обадиха преди да тръгнат на път с колата,по време на голямото бедствие?Защо не попитаха,какво е по-редно да направят? Защо точно те?Защо природата отнема животите на толкова добри хора?

Лягаш вечерта,не можеш да заспиш от мислите,колко тежка смърт е това за тях!

Скъпа лельо,ти беше мой истински пример за подражание! Ти имаше толкова добра душа…всички те познаваха и ще те запомнят с усмивката,с която дори и в най-тежките моменти ти ни озаряваше! Ти вършеше работата си с удоволствие и много труд. Беше най-добрата,д-р Йорданова!Заслужаваше много!Моята мечта е някой ден да бъда като теб! Обичам те изключително много и с всеки изминал час ми липсваш все повече!

Почивайте в мир, Мария и Даниела!“

Социалната мрежа е пълна с постове на скърбящи за д-р Йорданова хора. Някои от тях са я познавали лично, а други са възхитени от нейното отношение и саможертвата ѝ по време на бедствието в Царево.

Две кученца, за които 30-годишната дъщерята на съдия Мария Москова се е грижела като ветеринар, са били причина двете жени да се качат на автомобила по време на поройния дъжд. Те са тръгнали от мястото, където е клиниката на д-р Даниела Йорданова, за да приберат бедстващите животни. Срутването на моста и приливната вълна обаче помитат автомобила. Това коментираха жители на Царево във втория ден след проливните дъждове.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Студен душ за учениците, не са очаквали това. Решено е!
Next: Зов за помощ! Нека цяла България се обедини, за да спасим млад човешки живот!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Соня Колтуклиева се влоши внезапно! Лекарите ще…
  • Стана ясно кой e охранителят, който блъсна Соня Колтуклиева! Изобщо не е случаен човек!
  • Костадин Костадинов е изпаднал в материално затруднение, заради дело срещу него.
  • Отиде си дългогодишна говорителка на новините на Нова телевизия
  • Европейският парламент отправи пряка критика към Румен Радев и към политиката на българското правителство спрямо Русия
  • Бойко Борисов призова за оставка след скандалната случка със Соня Колтуклиева и шефката на парламента
  • Соня Колтуклиева съди НСО за 200 000 евро
  • Бистришката Ванга видя бъдещето на Радев и новия парламент и каза..
  • Казват, че съвременното пиле може да лекува възпалено гърло и дистрофия
  • Ползите от розмарина за възрастните хора: природен съюзник за здравословно остаряване

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • Радев скочи срещу Брюксел: Не е време за аматьори
  • Шефката на Лидл показа нагледно как самата държава надува цените в България с ДДС-то на храните, за да печели
  • Извънредно! Освободиха Кристиан Николов, който помете Милен Цветков
  • Извънредно! ГДБОП нахлу в дома на един от най-близките до Пеевски кметове! Обръщат го наопаки
  • Напрежението ескалира! Цялото ДПС тръгна към Белица, Почерня от полиция 😱
  • Спецакция в голям български град! Десетки са натръшкани 😱
  • Горкото момиче! Лоша вест от „Пирогов“ за Ива Михайлова
  • България с мощен ход! Връщаме си морето
  • От последните минути! Евакуираха Кауфланд в 64-хиляден български град 😲
  • Извънредно! 3 дрона взривиха търговски кораб на 15 мили от Бяла, има пострадали моряци 😰😡
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.