Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мрежата се тресе! Лена Бориславова изплува с мистериозен кадър. Видимо грее без годеника
  • Новини

Мрежата се тресе! Лена Бориславова изплува с мистериозен кадър. Видимо грее без годеника

Иван Димитров Пешев септември 22, 2022
elnalsnlaslnaenen.jpg

След няколкоседмично затишие, бившият началник на кабинета на Кирил Петков – Лена Бориславова се появи в социалните мрежи. Тя си пусна интересна профилна снимка – като турист от неназовано място.

Наблюдателни потребители предполагат, че снимката е направена в някоя от галериите на „Лувъра“. Лена видимо грее, облечена в нетипично за нея небрежно облекло. Тя позира сама на снимката и не е ясно с кого е споделила този миг.

В същото време годеникът ѝ Мирослав Иванов споделя снимки от предизборните обиколки на партията из страната.

Не изпускай тези оферти:

Още преди месец тя обяви, че няма да е кандидат-депутат от „Продължаваме промяната“, припомня Флагман.

 

Според близки до щаба на партията, това се е случило, след като са излезли данните от фокус групите, които сочели, че появата й по-скоро пречи на Промяната, отколкото да помага.

След като тя се оттегли, мнозина очакваха да остане важна фигура в Промяната, но до този момент тя така и не се включи в кампанията. Все пак от време навреме споделя публикации, свързани с партията.

 

 

Още политика:

„Вече почти две години основната политика на предишните управляващи е да разделят хората. Доказват го и с черната си кампания, с която смятат, че ще спечелят избиратели.

 

В същото време цените скочиха до небесата. Животът стана труден и непредвидим, а от тях чуваме само популизъм и никакви решения за България“.

 

Това каза водачът на листата на ГЕРБ-СДС в Добрич Деница Сачева при посещението на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов в региона, съобщиха от пресцентъра на ГЕРБ-Добрич.

Деница Сачева посочи, че „промяната“ е спряла ремонта на повече от 80 км. пътища в областта, за които през 2021 г. бяха осигурени над 69 млн. лв.

 

„В същото време преди 10 дни Кирил Петков в Тервел се похвали, че били направили много за гражданите – сменили шефа на местната полиция по искане на техния народен представител. Така се променя животът на хората според тях“, посочи Сачева.

Бившият социален министър припомни, че добавките за пенсионерите и данъчните облекчения за семействата с деца са въведени от ГЕРБ.

„Единственото, което четворната коалиция направи, е да вдигне детските надбавки с 10 лв. на дете при 20% инфлация“, добави тя и апелира на 2 октомври

българите да пенсионират „промяната“ и да спрат пропадането на държавата.

При посещението си в Добричко Бойко Борисов разгледа новия ритуален дом в село Зърнево. За него третото правителство на ГЕРБ осигури 960 000 лв.

Сватбеният салон събира 600 души, но се оказа недостатъчен да побере желаещите за срещата. „Нека онези, които ме обвиняват, че съм хвърлял пари от джипа, да дойдат и да видят това съоръжение. Нека питат хората дали са щастливи, че имат такава зала.

Тези избори са най-лесните за нас. Наши съюзници са инфлацията и гладът. Аз обаче не съм виждал толкова счупена държава. Ще е много трудно, но в нашите листи са най-добрите експерти“, заяви лидерът на партията.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ексклузивно! Главсекът на МВР със скандални разкрития за спецакциите, сковали страната
Next: Трик, с който сигналът на рутера ви ще се увеличи 3 пъти

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.