Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мъжът й я остави след дълги години брак, тя се промени кардинално и го накара да съжалява
  • Новини

Мъжът й я остави след дълги години брак, тя се промени кардинално и го накара да съжалява

Иван Димитров Пешев юли 29, 2023
erhfgjghjtyjyt.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

През живота си 50-годишната Тереза ​​постигнала много – имала прекрасен съпруг, четири деца, двама внуци и собствен печеливш бизнес. А в семейството й царяли взаимно разбиране и доверие.

Изглежда, че животът й бил повече от идеален. Докато не наближил 50-ия й рожден ден. Месец преди голямото събитие, мъжът на Тереза я изоставил и заживял с друга.

Семейството било в шок от развоя на събитията. Но най-много страдала Тереза. Наранената жена се затворила в себе си и спряла да общува с близките си.

След среща със стилисти обаче от старата Тереза нямало и следа.

Щом жената прекрачила прага на студиото, стилистите се втрещили: мръсна и неподдържана коса, измъчено лице… Тереза изглеждала толкова ужасяващо, че никой не можел да повярва, че това е един наистина успешен човек.

Било очевидно, че на жената й липсва самочувствие и увереност, за да преживее това трудно изпитание. Стилистите веднага се захванали за работа. Те били наясно, че ще са нужни много сили и търпение, за да променят не само външния вид на Тереза, но и вътрешния й свят.

Заличавайки русите й кичури, външният й вид се поосвежил. С малко грим били скрити недостатъците на лицето й.

А новите дрехи подчертали достойнствата на фигурата й. И Тереза станала неузнаваема

Новата външност й помогнала да разбере, че не трябва да спира дотук. В крайна сметка миналото няма как да се върне обратно! И след толкова месеци на отчаяние, на лицето на Тереза изгряла ослепителна усмивка, а в очите й отново се появила вяра.

Когато любимите й хора я видели, не можели да повярват на очите си. Пред тях стояла добре поддържана, уверена и най-важното – щастлива жена. А съпругът на дъщеря й дори се просълзил, защото никога не бил виждал свекърва си толкова щастлива.

Приятелките на Тереза не можели да откъснат очи от нея. Те били много радостни, защото за първи път от толкова дълго време 50-годишната жена се чувствала добре.

А съпругът на Тереза, който малко по-късно научил за промените в живота на бившата си жена, веднага съжалил, че е напуснал семейството.

 

Най-удивителното в тази история е, че след огромната трагедия, Тереза успяла да се вземе в ръце и да продължи. Тя показала на всички, че от всяка ситуация има изход и ги накарала отново да повярват в светлото бъдеще.

Може би близките й още дълго ще помнят предателството, извършено от главата на семейството, но сега в живота им има нова Тереза, която да ги зарежда с оптимизъм.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Почина голям български актьор
Next: Диана Русинова за колчетата, Динко и фалша: Къде е държавата?

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.