Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мъжът, пътувал в бъдещето, разказва какво ни чака през 2749 г.
  • Новини

Мъжът, пътувал в бъдещето, разказва какво ни чака през 2749 г.

Иван Димитров Пешев октомври 1, 2022
papspasptpast.jpg

Американецът Ал Билек твърди, че е участвал в легендарния Филаделфийски експеримент през 1943 година и е пътувал във времето. Той казва, че е прекарал 6 седмици в 2137 година и цели две години в 28-ми век.

Билек описва далечното бъдеще като високотехнологичено и то няма да се управлява от хора, а от един компютър със свръхинтелектуални възможности.

По негови думи само след няколко столетия на планетата ни ще се възцари социалистически строй, а правителствата и президентите ще се превърнат в спомен. Той твърди и че климатичните изменения, на които сме свидетели днес, не са безобидни и в бъдеще човечеството се изправя пред промени с катастрофален характер.

Ал разказва, че на 13 август 1943 година е бил на кораба DE 173 от експеримента Филаделфия, който проверявал чрез Общата теория за относителността на Айнщайн дали светлината може да се манипулира и човек да пътува във времето.

Не изпускай тези оферти:

За този експеримент Билек казва, че е загубил съзнание само за няколко минути и когато се е събудил, се е намирал в 2137 година.

Американецът е бил настанен в болница, каквато преди това не е виждал. Лекарите използвали светлинно и вибрационно оборудване и светкавично бързо възстановили жизнените сили на пациента.

През тази година той разбрал, че човечеството се бори активно с големите климатични изменения от 2025 година. През 2137 година планетата вече е променена до неузнаваемост.

Американският щат Флорида е под вода, нивото на Световния океан се е повишило, а Джорджия се е превърнал в крайбрежен щат.

Магнитните полюси ще започнат да се изместват, но човечеството ще успее да създаде изкуствени и да предотврати свързаните с обръщането на полюсите катастрофи.

Ще има Трета световна война, казва още американецът. В нея Америка и Европа ще воюват срещу Русия и Китай.

През 2020 година ще бъдат разсекретени американски военни документи, от които ще стане ясно, че американското правителство си сътрудничи с извънземна цивилизация от 1954 година.

През 2749 година Ал Билек е видял плаващи градове в океаните. Интелектуалните възможности на цялото човечество били по-високи, а телепатията се е развила до съвършенство.

Планетата се управлява от огромен компютър, а всички хора вече живеели като единна нация.

Билек завършва разказа си с предупреждението, че каквото и да правим няма как да променим бъдещето. То е предопределено, както за отделния човек, така и за цялото човечество.

Още интересни истории:

В началото харесвах снаха си, но сега не мога да я понасям. Тя се правеше на толкова скромна и мила, но в действителност не е такава!

Синът ми е добър и има пари. Момичетата го преследваха непрекъснато. Но той избра да се ожени за Юлия. Щом се стигна до сватбата, снахата показа истинската си същност.

Тя каза, че ще се подпишат и не смятат да правят сватба, а само да поканят най-близките на вечеря в ресторант.

Единственият ми син се жени, а няма да има тържество. Юлия настояваше на своето, а синът ми мълчеше.

След като подписаха се преместиха в апартамента на Юлия. Оттам по-лесно стигат до работа.

Решихме да празнуваме Великден в семеен кръг. Обикновено на този ден отиваме при майка ми. Но снахата каза, че няма да ходи никъде. Но така тя пренебрегва семейните традиции. Тя не пусна и синът ми да дойде.

Нещо подобно се случи и на рождения ден на сина ми. Вярно, снахата се съгласи да празнуваме в семеен кръг. Приготви всякакви хубави неща и дори изпече торта. Тя е добра домакиня, не мога да кажа нищо лошо.

Съпругът на моята племенница на масата попита Юлия кого смятат да изберат за кръстник на децата си. Тя заяви, че дори и да роди дете, няма да кръсти детето. Тя самата не е кръстена и децата й няма да бъдат кръстени. Когато пораснат, сами ще изберат коя религия да приемат.

Не можахме да празнуваме и Нова година заедно заради снахата. Тя заведе сина ми в друг град. Помолих го да остане, а той започна да мърмори, че не може да изостави жена си в ден като този.

Родителите на Юлия също не искат да установяват семейни връзки с нас. Канят само децата на гости. С мъжа ми каним всички, защото сме едно семейство.

8 март също отпразнуваха с родителите на Юлия. Разбира се, че се обидих. Снаха ми разруши всичко, което бях градила през годините. Всички наши семейни традиции се сринаха веднага щом тя се появи в живота ни.

Синът ми също се държи като глупак. Явно любовта е помрачила здравия му разум. Като цяло забрави за семейството си и се подчинява на жена си. Той не може да се отбие при нас дори през уикендите, защото жена му го мъкне на кино или на театър. Никога не съм предполагала, че ще се интересува от подобни неща.

Вижте още: Бащата не отиде на изписването на бебето

Най-лошото е, че всички млади хора в нашето семейство са привлечени от тази „мода“. Племенницата и малката дъщеря също спряха да празнуват празниците със семейството и забравиха за традициите. Вече предпочитат приятелите си.

Оказва се, че след появата на Юлия целият ни живот се обърка.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Самоуби се рапърът Иван Петунин в знак на протест
Next: Като с нож: Рязка промяна във времето, тотална изненада за изборите

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.