Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мъж в безпомощно състояние, оставен на умре на земята, предизвика жена: Дъно сме! Кръгла 0
  • Новини

Мъж в безпомощно състояние, оставен на умре на земята, предизвика жена: Дъно сме! Кръгла 0

Иван Димитров Пешев декември 13, 2022
oospcaslcasicas.jpg

Човек в безпомощно състояние на земята. Според перничанка – оставен да умира. И никаква реакция от множеството преминаващи в центъра на Перник – нито от деца, нито от възрастни, предава glasnews.bg.

Никаква съпричастност, никакво желание за помощ. Жената, разказваща тази история във Facebook, е не просто разочарована, тя е гневна и яростна. Затова и оценките й са крайни. Но дали не са истински?

Предлагаме ви разказа на С. Велинова с незначителна редакторска намеса:

„Поствам това, за да ви напомня какво дъно сме, като хора, общество… И освен да искаме пари, увеличение на пари и още пари, но в замяна да не даваме нищо друго. Децата ни са кръгла 0. Ние като възрастни кръгла 0. Не заслужаваме изобщо да сме на картата на света…

Не изпускай тези оферти:

Пиян паднал човек или му е станало лошо, или е паднал прсто, или е получил припадък, до НОН СТОПА на Търговска, всички минаващи го подминаваха, прескачаха и влизаха да си купуват цигари и хелчета и излизаха, поглеждаха и до там…

Аз не мога да повярвам просто от деца на 18 до родители на 40 какво НИЩО СМЕ. Седят и гледат, нито се опитват да помогнат, нито звънят на 112, нищо, важно е цигари и Хелче да си вземем и до там. Седят възрастни и деца и гледат и викат, е кво, напил се е малко…

БАТЕ, и ти си се напил и лазил в дискотеката, ма те вдигнаха, нали… Не заслужаваме живот в последно време, не си възпитавате децата, АЛООО децата ви не стават (14 деца на 18-22 години минаха, МОМЧЕТА, никой не спря), сещате ли се, не знаят как се помага, не знаят и какво да правят, на кого да се обадят, вие самите не знаете, съдейки по това, което се видя снощи, мъже на по 40 години седят и ако не им викнеш – елате, поногнете, седят и мигат.

И това общество иска заплата 2000 К и да сме в ШЕНГЕН и да ни знаят. С кво бе, с каквооооо… Мене лично би ме било срам да ме знаят като нещастник, ама вие си знаете.

Прескочете поредния умиращ, ЩОТО ви се пуши, бързате или НЕМАТЕ нерви сега за ТВА.“

А ето и коментара на перничанин, който предизвика бурен диалог с авторката на поста:

„Сега, първо ще ти кажа, че преди няма и месец съм лежал на земята 40 минути до напълно непознат докато дойде линейка. Във вода и кал. Лежа до него и му говоря и следя да не пукне.

Ще го направя пак, защото съм си такъв. Но поста то е глупав. Няма нужда от това. Няма нужда да обиждаш и да слагаш хората под общ знаменател. Ти какво очакваш децата да направят? Дреме им на задните части. И са прави. Не им е работа. Та те са деца. Ние сме възрасните. Ние трябва да покажем, за да може те да видят. Ние трябва да ги учим.

С този коментар не учиш никого на “правилно”. Напротив. Насаждаш омраза и отрицателни емоции. И аз можехда плясна снимка. Или да кажа колко бавно дойде линейката.

Или как след 40 минути чакане дойде полиция първо и не знаеха какво да правят. Или, че като дойде бърза помощ трябваше аз да го качвам в линейката, а не шестимата души, които взимат заплата благодарение на моите данъци. Можеше да пусна пост, да. Да се правя на герой и да обиждам другите, да. Можеше. Но пак, това как помага?“

И още един коментар, разказващ друга история, завършила с трагичен край:

„Разбирам разочарованието ти, но за съжаление е загубена кауза на всички нива! Ще ти дам пример: Преди около 2 години, приятелка ми звъни в 3 ч. посред нощ, че пред входната и врата има пиян човек и тя не може да си влезне! Времето беше лошо, валеше обилен сняг, и беше натрупало доста! Отидох, видях за какво става въпрос, човека си беше пиян, слабо адекватен, и накиснат с всякакви телесни течности и аромати, и очевидно имаше нужда от помощ!

Звъннах на 112 за линейка и полиция, и го преместих на завет! Дойдоха и двете институции, като реакцията на линейката беше: Аааа, тва е еди кой си – знаеме си го!

Отказаха да го вземат, а и полицията каза че нищо не може да направи! Аз лично нямаше какво друго да направя, и ги помолих поне да ми помогнат да го вкараме във входа на по-топло и завет, да се наспи и да се пооправи! Рано сутринта хората от входа, излизайки на работа, са го прескачали, и чак около 10-11 ч. са разбрали, че в крайна сметка е починал……

Поинтересувах се какво се е случило, защото ми беше съвестно, и разбрах следното: 55-годишен, пиян, натровил се с евтин спирт, и ако му беше направена една промивка, щеше да оцелее, но уви…“

Не ни се иска да правим обобщения, просто ви предложихме няколко истории – еднакви в същността си, завършили по различен начин, но показали едно и също. Какво е то според вас?

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Нова мегаидея: България и Румъния да премахнат границата помежду си
Next: Трагедия! Известно лице почина, други двама са с опасност за живота след меле на пътя София-Варна

Последни публикации

  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.