Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мъж изпадна в мозъчна смърт след побой пред дискотека
  • Новини

Мъж изпадна в мозъчна смърт след побой пред дискотека

Иван Димитров Пешев декември 22, 2022
golasjkgasopdas.jpg

46-годишен служител в следствения арест в Разград изпадна в мозъчна смърт след сбиване пред нощен клуб в град Попово. Инцидентът е от събота срещу неделя. Мъжът е баща на три деца. Близките му твърдят, че е пребит от охранители на заведението, отказали да го пуснат заради неприличен външен вид, предаде NOVA.

Гален Минчев и Здравко Здравков решават да посетят нощен клуб в град Попово около два часа през нощта. 46-годишният Гален е надзирател в разградския следствен арест. Само той получава отказа да бъде пуснат в клуба, твърди неговият приятел.

„Стана проблем, че моят приятел е с анцуг. Голям проблем стана. Мен с дънки ме пускат, а него с анцуг – не. Изкараха ни извън заведението, Гален го хвърлиха на страна. Единият от охраната ме удари с гумена палка. Казах, че Гален е полицай, за да го оставят и крещя: „Той е полицай, оставете го“. Дойдоха полицаите и завариха охраната върху Гален“, разказва Здравко Здравков, който е приятел на пострадалия мъж.

Двамата мъже отиват в полицията, за да дадат показания и се прибират. Съпругата на надзирателя го посреща, виждайки рани по лицето му.

Не изпускай тези оферти:

„Отиде до банята и се свлече. Дойде приятелят му, вдигнахме го и каза, че много го боли ръката“, казва Христина Димитрова.

След няколко часа сън Гален Минчев започва да разказва на съпругата си за случая с него през нощта.

„Започна да заваля. Изкриви му се устата, лявата страна не може да движи и звъннахме на Бърза помощ. Те казаха, че е направил исхемичен инсулт“, допълва жената на Гален.

Мъжът е приет в търговищката болница. Ден по-късно се влошава и го местят в реанимация, където по изключение е допуснато да бъде посетен от съпругата си.

„Видях го, питах го как е. Каза, че го боли главата и дясната ръка. Той каза, че е надута и явно са му счупили ръката, защото са го ударили с бухалка“, каза още Христина Димитрова.

Управителят на нощния клуб не е бил на работа в нощта на инцидента, но има своя версия за случилото се.

„Влезли мъртво пияни тези лица, направена им е забележка за неприлично облекло – с анцуг, омазан целия. Като див селянин. И са ги извели охраната и там е дошла полиция“, каза Веселин Василев.

Служителите в клуба не знаят да е имало сбиване.

„Те бяха агресивни, парадираха със служебно положение. Ние сме полицаи и защо няма да ни пуснете? Момчетата ги изпратиха учтиво и им пожелаха лека вечер и видях, че те започваха да псуват и обиждат лицата“, сподели Славея Георгиева, която работи в заведението.

Записи от охранителните камери щели да бъдат иззети, но и на тях не се виждало сбиване, според управата на клуба.

От охранителната фирма потвърдиха, че е имало спречкване и обезвреждане на надзирателя по време на извеждането му от клуба. Казват още, че именно той първи започнал с агресията. Камен Несторов е съсобственик на охранителната фирма, която обслужва дискотеката. Той отрича да са използвани помощни средства при обезвреждането на Гален.

„Чух, че са ползвани бухалки, палки. Тези неща не са били използвани при нас“, коментира той.

От Районна прокуратура обясниха, че има досъдебно производство за нанасяне на средна телесна повреда. Най-вероятно надзорът ще поеме Окръжна прокуратура, тъй като преди ден състоянието на мъжа е станало критично.

„Казаха, че е изпаднал в мозъчна смърт. Няма шансове, мозъкът е спрял да функционира и той си е починал“, казва съпругата му.

Близките на Гален Минчев ще трябва да решат, дали и кога да бъде изключено командното дишане.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Забрави за Андреа! Ново щастие за Кубрат Пулев, вижте коя красавица е до боксьора
Next: He oтxвъpляйтe тeзи 7 зoдиaĸaлни знaĸa зa ĸoитo 2023г щe бъдe ЗЛATHA гoдинa

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.