Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мъж от село намерил дупка в полето! Това, което намерил вътре, изненадало всички
  • Новини

Мъж от село намерил дупка в полето! Това, което намерил вътре, изненадало всички

Иван Димитров Пешев декември 5, 2022
seelasooatoast.jpg

През 1835 година, селянин в Кент, Англия, извършвал обичайната си работа на полето. Изведнъж обаче след един удар с лопата, земята пропаднала в тъмнината.

Очевидно е, че стоял над нещо кухо, но от повърхността не е могъл да види нищо

Работникът извикал месният учител, който доброволно спуснал малкия си син Джошуа със свещ в ръката. Никой от тримата не подозирал какво ще открие долу малкия Джошуа.

Когато излязъл на повърхността, той разказал за чудото, което видял под земята. Описал помещението, в което имало стотици хиляди внимателно подредени миди.

Не изпускай тези оферти:

 

Нито един от двамата възрастни не му повярвал, но когато разширили дупката и влезли в пещерата, разбрали, че Джошуа не си е измислял нищо. Там имало огромни проходи и помещения внимателно облицовани с хиляди черупки от миди. Също така и огромни ротонди и един олтар, който също бил покрит с мозайка от миди.

Учителят веднага си помислил за финансовата ползва на това невероятно място. Той бързо закупил земята и наел екип, който реставрират пещерата и построи вход за посетители. Две години по-късно, през 1837 година, Margate Shell бил отворен за обществото за първи път. Днес това изумително място продължава да се посещава от хиляди туристи годишно.
 

Но остава главния въпрос – кой и защо е създал изумителната пещера!?

Някой мислят, че пещерата е била построена от средновековни аристократи, някъде през осемнадесети век. Други смятат, че може да е била използвана като астрологичен календар, или, че е свързана с масоните и тамплиерите. Други пък твърдят, че е свързана с мистериозна мексиканска култура, която е живяла преди около 12 000 години.

Пещерите с черупки всъщност са били много популярни сред европейските богаташи през осемнадесети век. Но, има един проблем. Пещерата се намирала на територията на ферма, и същата земя никога не е била собственост на човек с голямо богатство. Нямало и никакви документи, които да показват, че там се е строяло нещо някога, а изграждането на подобно нещо със сигурност не би останало незабелязано.

 

Може би някой ден ще се разбере кой стои зад това творение, но дотогава ние можем само да се възхищаваме на това мистериозно място!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ясновидката Нина забрани да държим пари в плик и семейството ни веднага започна да забогатява
Next: Осемдесетгодишна баба от София живее в дом за възрастни хора: Имам 4 деца, а няма кой да ме гледа

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.