Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мъж от село намерил дупка в полето! Това, което намерил вътре, изненадало всички
  • Новини

Мъж от село намерил дупка в полето! Това, което намерил вътре, изненадало всички

Иван Димитров Пешев декември 5, 2022
seelasooatoast.jpg

През 1835 година, селянин в Кент, Англия, извършвал обичайната си работа на полето. Изведнъж обаче след един удар с лопата, земята пропаднала в тъмнината.

Очевидно е, че стоял над нещо кухо, но от повърхността не е могъл да види нищо

Работникът извикал месният учител, който доброволно спуснал малкия си син Джошуа със свещ в ръката. Никой от тримата не подозирал какво ще открие долу малкия Джошуа.

Когато излязъл на повърхността, той разказал за чудото, което видял под земята. Описал помещението, в което имало стотици хиляди внимателно подредени миди.

Не изпускай тези оферти:

 

Нито един от двамата възрастни не му повярвал, но когато разширили дупката и влезли в пещерата, разбрали, че Джошуа не си е измислял нищо. Там имало огромни проходи и помещения внимателно облицовани с хиляди черупки от миди. Също така и огромни ротонди и един олтар, който също бил покрит с мозайка от миди.

Учителят веднага си помислил за финансовата ползва на това невероятно място. Той бързо закупил земята и наел екип, който реставрират пещерата и построи вход за посетители. Две години по-късно, през 1837 година, Margate Shell бил отворен за обществото за първи път. Днес това изумително място продължава да се посещава от хиляди туристи годишно.
 

Но остава главния въпрос – кой и защо е създал изумителната пещера!?

Някой мислят, че пещерата е била построена от средновековни аристократи, някъде през осемнадесети век. Други смятат, че може да е била използвана като астрологичен календар, или, че е свързана с масоните и тамплиерите. Други пък твърдят, че е свързана с мистериозна мексиканска култура, която е живяла преди около 12 000 години.

Пещерите с черупки всъщност са били много популярни сред европейските богаташи през осемнадесети век. Но, има един проблем. Пещерата се намирала на територията на ферма, и същата земя никога не е била собственост на човек с голямо богатство. Нямало и никакви документи, които да показват, че там се е строяло нещо някога, а изграждането на подобно нещо със сигурност не би останало незабелязано.

 

Може би някой ден ще се разбере кой стои зад това творение, но дотогава ние можем само да се възхищаваме на това мистериозно място!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ясновидката Нина забрани да държим пари в плик и семейството ни веднага започна да забогатява
Next: Осемдесетгодишна баба от София живее в дом за възрастни хора: Имам 4 деца, а няма кой да ме гледа

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.