Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мъж плати 8 лв. вход за ледена пързалка, но КАСОВАТА БЕЛЕЖКА е шокираща
  • Новини

Мъж плати 8 лв. вход за ледена пързалка, но КАСОВАТА БЕЛЕЖКА е шокираща

Иван Димитров Пешев декември 31, 2023
sdfgsdfgfdhgfgdhfg.png

Малки и големи се радват на ледената пързалка в Сливен. За мнозина това е дългоочаквано забавление през зимните месеци. Родител, който е завел детето си на пързалката, споделя обаче за едно странно недоразумение.

Плащайки 8 лева за вход мъжът получава касова бележка, на която стойността е доста по-различна. Оказва се, че отчетеното в системата е 0,01 стотинки. Бащата е озадачен дали това не е умишлена практика.

Ето какво сподели той в социалната мрежа:

„Здравейте Сливен! Искам да споделя с вас, какво се случи днес на „Ледената пързалка“, даваме на детето 8 лв. за вход на пързалката, имаше страшно голяма опашка, отвориха точно в 13:30 ч., дотук добре… тази голяма опашка докато се изниже да влезе и в нашият случай, изяждат времето за пързаляне, на бележката пише в колко е платено, отделно докато се обуят и влязат минава още време… другото, което е, плащаме 8 лв., а получаваме касова бележка за 0,01 ст. и то на посетител над 60 г.

Кой знае колко още като нас са подведени по този начин, искам да предпазя бъдещи посетители от подобна измама и също така да стигне до ушите на организатори, директор, кметове, не знам дали е умишлено прикриване на данъци или служителите мамят деца, а може би и възрастни!

Бъдете нащрек при посещение! Весели празници!,“ написа Станимир Милков, пише glasnews.bg.

„Няма значение кой влиза, бабичка или дете на 3 години. Ти плащаш някакви пари и по закон трябва да ти издадат бележка за точната сума, за какво и колко е платено. Всичко останало си е чиста финансова измама и укриване на данъци. Директно сигнал на 112 и НАП. Такива нагли нещастни и не трябва да им даваме да виреят,“ смята жител.

„Ние също сме възмутени от това, че на ценоразписа е написано, че деца със собствени кънки не заплащат такса, а два дена подред взимат по 8лв на детето ни, все едно е с техни. Не сме за парите, но нещата са принципни, когато си написал нещо на билборда си го спазвай!!!,“ коментират още.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ето кога ще са ваканциите и неучебните дни през 2024г.
Next: Студът идва, циклон носи сняг и ниски температури

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.