Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мъж потресе мрежата със снимки и разказ за Хелоуин снощи в София
  • Новини

Мъж потресе мрежата със снимки и разказ за Хелоуин снощи в София

Иван Димитров Пешев ноември 2, 2022
ptsotoasotast.jpg

Възмутен мъж публикува във Фейсбук последиците от снощното празненство по случай Хелоуин, съобщава Sofia24.bg. От кадрите става ясно, че деца са си отмъстили за това, че не са получили лакомство, но разказът на мъжа развълнува много българи.

Публикуваме го сега без редакторска намеса:

“НОМЕР, ЛАКОМСТВО ИЛИ КАК ДА УВАЖАВАМЕ ВЪЗРАСТНИТЕ

Пътувам към дома на баба ми и дядо ми. Нося бисквити с кафе. Спирам на пешеходните пътеки и пресичат маскирани като паяци, мумии, скелети, вещици и др. под всякакви деца, че и възрастни.

Не изпускай тези оферти:

Някои са маскирани като тикви (то и без друго целогодишно се лутат всякакви тикви, не знам за какво се и престарават тия дни.) Усилвам радиото за кураж.

Влизам във входа, излизам от асансьора. Навсякъде смърди на кисело. Не включвам лампата на стълбището и влизам в апартамента. Говорим, ядем бисквити, става време да си вървя. Този път решавам да запаля лампите на площадката вън.

Всички врати са в кетчуп. Обръщам се към баба ми, а тя смутена ми отвръща, че някакви деца звънели по вратите преди малко. Тръгвам пеша надолу. Впечатляваща гледка! Стълбището е в яйца и други мизерии.

Вратите на апартаментите на хора, които вече не са живи са омазани също с кетчуп. Няма кой да ви отвори там, мили деца.

На втория етаж 75-годишната баба Дора (помня я от дете) мие вратата на дома им, както и стълбището до първия етаж. Поглеждам я, тя също ме поглежда, поклащаме глави и си казваме: “Такова е времето!“

Да! Такова е времето! Това е много удобна фраза.
Няма да говоря отново за смисъла на християнските ценности и националната ни идентичност. Аплодисменти!

Възпитавайте децата си да гледат на всичко като едно лакомство и когато не го получат, да скроят номер на другия. Опростачвайте поколенията с каквото ви хрумне.

Попкултурата е важна! Организирайте и игри, свързани с Хелоуин, в училищата. Все пак няма никакви истински празници на смисъла, вярата, любовта, надеждата и словото. После критикувайте обществото.

И не забравяйте – много по-важно е да създадеш на една старица работа с парцала, отколкото да и помогнеш с торбите (клише).

Но неосъзнотостта на посредствеността провокира потребност на тикви и кратунки да се обединят около нещо лесно за възприемане. Останалото е много сложно”.

Какво е хелоуин:

Хелоуин е празник, който се провежда на 31 октомври. Началото си води от келтския езически ритуал Сауин (Samhain) и е един ден преди честването на католическия ден на Вси светии.

По традиция децата носят „страшни“ костюми, тиквени фенери и обикалят съседите си, като искат бонбони и сладки с предупреждението, че ако не получат такива, ще им „изиграят номер“.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: 7-годишно момче почина след ужилване от скорпион в обувката
Next: Известната кърджалийска гадателка Хари, говореща с духове, разкри какво ни убива по-бързо и от черна магия

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
  • Казват, че парите могат да оправят всичко.
  • В продължение на шест безмилостни месеца Томас спазваше един и същ ритуал с безпощадна прецизност.
  • Думите на Грег отекнаха по-силно от шума на касите. Хората наоколо се обърнаха, престорено заети, но с очи, които не пропускаха нищо. Мая стоеше като закована, сякаш плочките под краката ѝ бяха станали лепкави и не я пускаха.
  • Никой не чу тихия плач зад товарната рампа онази нощ.
  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.