Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мъж почина след катастрофа с гранична полицайка. Близки: На смъртния акт пише…
  • Новини

Мъж почина след катастрофа с гранична полицайка. Близки: На смъртния акт пише…

Иван Димитров Пешев април 6, 2024
vsdfvgbfdnbghnhgmjh.png

56-годишен мъж почина при мистериозни обстоятелства в Елхово. Христо Карски е издъхнал няколко часа след катастрофа, при която е ударен от гранична полицайка. Действията от страна на органите след смъртта му обаче карат близките му да се съмняват, че случаят ще бъде прикрит и потулен.

Инцидентът е станал на 29 март, а мъжът още не е погребан. Роднините му настояват за втора аутопсия, която да установи точните причини за смъртта му.

Флагман.бг се свърза със сестрата на починалия – Неда Карска, за да разкаже повече за случая.

„На 29 март, малко след 12 ч. на обяд, е станало ПТП в Елхово. Брат ми се е движел с личния си автомобил по път с предимство. На кръстовището на ул. „Камчия“ с ул. „Царибродска“ автомобил, управляван от Поля Иванова, не спира на знак STOP, дори не намаля скоростта, връхлита колата на брат ми и я удря от лявата страна – шофьорското място. Както се вижда и на снимките, там са пораженията по колата на Христо. Брат ми е едър човек, вероятно е притиснат от колана или от вратата. Съдебният лекар също описва, че брат ми има наранявания от лявата страна. На място пристига екип на Бърза помощ, който обаче дори не е прегледал брат ми, въпреки че е потърпевш. Има свидетели, които казват, че му е прилошало, имало е пяна около устата му. А най-шокиращото е, че жената, която го е ударила, три пъти е поискала да му бъдат направени проби за алкохол, тъй като е залитал и говорел несвързано. Това не смятате ли, че е нормално след катастрофа? Състоянието му е било вследствие на удара“, разказва Неда Карска.

Тя споделя още, че пробите за алкохол са били отрицателни. На място само са му дали вода, след което спешният екип си е тръгнал, твърди още сестрата на починалия. Мъжът се прибрал вкъщи, но тъй като не се чувствал добре, помолил негов съсед да дойде да остане при него, страхувал се да не се влоши състоянието му. Сутринта в 6 ч. на 30 март комшията го е намерил мъртъв – паднал на земята.

„Той се обадил на тел. 112, пристигнала е д-р Николаева от Спешния център. Въпреки че тя е знаела, че брат ми е участвал в ПТП, не е направила връзка със смъртта му и катастрофата. Не е назначила и аутопсия, не е повикала и следствен екип, който да установи от какво е настъпила смъртта“, твърди Карска. Тя е адвокат и е добре запозната с всички действия, които трябва да се предприемат при подобни ситуации. В 10:30 ч. тя вече е била в Елхово и попитала д-р Николаева от какво е настъпила смъртта и защо няма назначена аутопсия. Получава отговор, че това трябва да се заяви от близките. Точно това прави почернената сестра. От Спешния център са й отговорили, че специалната линейка пътува от Ямбол.

„3 дни чаках, тя така и не пристигна. Накрая, на 1 април, ангажирах частна линейка, която закара брат ми в Сливен за аутопсия, според която смъртта му няма общо с катастрофата. Ходенето по мъките продължи и там. На 2 април издадоха смъртен акт – документ с невярно съдържание, тъй като на него пишеше, че брат ми е починал на 1 април. Според мен се опитват да разделечат времето от ПТП до настъпването на смъртта.Смятам, че е оказано влияние на съдебния лекар, защото граничната полицайка Поля Иванова има връзки. Нейните проби за алкохол също са отрицателни, но няма тест за наркотици“, твърди още Неда Карска.

Според нея са допуснати много нарушения от страна на лекарите и не може да си обясни защо не е направена аутопсия веднага, след като е намерен мъртъв. Може да удушен, отровен, той все пак е починал вкъщи, това е недопустимо, ридае почернената сестра.

Христо Карски все още не е погребан. Трупът му е в хладилна камера в Бургас. Близките му ще поискат от прокуратурата да бъде назначена втора аутопсия и експертизата да покаже от какво е настъпила смъртта. Те настояват това да се направи в Бургас, за да няма натиск и влияние.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Изневерявал на съпругата си и мислел, че се е спасил: Тогава получил това писмо и припаднал!
Next: С какво е полезно да се пръскат овошките през април?

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.