Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мъж си купи домати от Кауфланд и отсече: Време е да разберете истината
  • Новини

Мъж си купи домати от Кауфланд и отсече: Време е да разберете истината

Иван Димитров Пешев юли 31, 2023
bfdbdfbdfbdf.jpg

Клиент в голяма търговска верига се оплака във Фейсбук. Той се натъкнал на разминаване в цената на доматите в Кауфланд в Казанлък на везната и обявената на етикета.

Оказа се, че не е единствен, доста коментиращи споделиха, че разминаването на обявена цена и действителната е често срещана.

 

Това, изобщо не е само Казанлък, а се случва и в други градове в магазините на веригата.

Прекрасно е новото лице на веригата бившата водеща на БТВ сутрешния блок Биляна Гавазова, но е е добре освен за свежестта на продуктите като рибата, да говори и за нередностите.

Ето какво пише г-н Радев във Фейсбук:

Кауфланд Казанлък!

Обявените на етикета цени не отговарят на цената на везната!

При реакцията ми, госпожата на информация ми каза, че това е само на везната, а на касата излиза вярната цена.

Това обаче също се оказа лъжа.

Чушки сиврия – 2.79, на везната и на касата 3.99лв.

Розови домати – нова цена 3.99, на везната и на касата 4.99лв

Както виждаме не става въпрос дори за някакви стотинки разлика.

Това е доста по-дълбоко бъркане в джоба на клиента.

И това са едва два артикула от хилядите предложения в магазина. С такъв „проблем“ се включиха и други потърпевши с коментари.

Ето част от коментарите:

Защо ли не се учудвам ..

Не е случайно и не е само в Казанлък!

Отдавна съм ги отписал големите вериги. Нищо абсолютно не купувам от мнооого години.

А когато отидеш на касата дали цената няма да е по ниската…и аз така миналата седмица с едни банани се чудих

И въпреки това целия град се изсипва да пазарува оттам…. 

В кварталният ни магазин положението е същото, половината им етикети не съответстват с това, което излиза на касовата бележка.

Обмислям да им изпратя една проверка.

И родният бизнес, вече лъже.

Този вид разминаване на обявена и продажна цена в повечето случаи минава без последствия за веригата.

Всъщност, почти сигурно е, че не става въпрос за нарочно прецакване на клиентите, а за проблем в системата.

Много от нас са доверчиви и дори не си мислят, че ще ги „цакат“ в такъв магазин.

Други не обръщат внимание предвид, че се пазари в по-големи количества.

На трети дори и да забележат нещо такова не им се занимава с разправии и предпочитам да преглътнат, което не значи, че забравят.

Всичко това се трупа на реномето на фирмата и би трябвало да взимат мерки за изчистване на така наречените „грешки“.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ето я Дебора, която обедини България, след като пострада от жестокостта на Георги Николаев
Next: Целите ми бедра бяха в мрежи от напукани капиляри, добре че козметичката ми каза за този лек, защото нямаше да сложа повече пола

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
  • Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.
  • Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.