Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мъж спечелил от тотото, но приятел дал 60 ст за фиша. За кого са парите?
  • Новини

Мъж спечелил от тотото, но приятел дал 60 ст за фиша. За кого са парите?

Иван Димитров Пешев януари 7, 2024
sdfvdfkvdfkvkdfvkdfv.png

Печалбата от тотото невинаги носи само радост. Доказателство за това е историята на тотомилионера Румен Пеовски от с. Покровник.

В края на април 56-годишният тогава мъж се събужда като милионер. Печалбата от повече от милион и половина идва при безработния Пеовски с числото 3 – в последния момент решил да промени числата, с които играел 30 години, и вместо 2, избрал 3, разказва bTV.

Парите обаче не му носят само радост. Емоцията от бързото забогатяване била твърде голяма за психиката му. Скоро след като става богат, мъжът попада в полицията, в болницата и в съда.

Негов приятел обявява претенции към половината от печалбата, тъй като от години играят с общи числа и освен това е платил 60 стотинки – половината от парите за фиша.

Румен обаче отрича. “Аз съм си играл с тези числа цял живот и улучих. Продължавам да играя с тях. Директорът ме вижда вчера пак и вика: “Да не искаш да печелиш 7-те милиона?”, коментира той.

Делото за парите от печалбата стигна до съда и е отличено като дело на годината.

Адвокатът на Пеовски – Албина Анева, печели наградата за съдебния спор, в който за първи път у нас се атакува печалба от Българския спортен тотализатор. Делото е уникално за българската съдебна практика и е спечелено на първа инстанция от тотомилионера.

“Когато дойде за пръв път в кантората, човекът наистина беше изстрадал тази печалба. Беше настаняван в болница, беше атакуван в съда със спора, породен от искова претенция за половината от печалбата, и до известна степен човекът беше обезверен”, каза Анева.

По думите ѝ Пеовски е добър, широкоскроен и притеснителен човек. Веднага след като е получил печалбата той е започнал да дарява – на детски градини, черкви, на приятели и близки.

В исковата си претенция обаче Антон Ангелов посочва, че е участвал в купуването на печелившия фиш и че с Пеовски дълги години са играли заедно тото.

“От юридическа гледна точка той претендира, че са формирали гражданско дружество по смисъла на Закона за задълженията и договорите. В хода на съдебното производство бяха разпитани доста свидетели, бяха назначени експертизи”, посочи защитникът на Румен Пеовски.

“Когато трябва да се декларира и заяви печалбата в Българския спортен тотализатор съгласно правилника за изплащане на печалбите, такова лице не е предявявало претенции”, допълни Анева.

“Исковата претенция е депозирана много след като е станало публично известно кои са числата, с които Пеовски печели шестицата”, каза още адвокатът.

Тя подчерта, че клиентът ѝ винаги е играл сам. “Преди години със същите числа е печелил петица. Сега е спечелил шестица и наскоро пак има печалба от лотарията”, разкри Анева.

По думите ѝ поуката от случая е, че невинаги парите водят до безпроблемност и до щастие.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Винаги ни радваше от малкия екран. Почина един от най-обичаните актьори
Next: Полицай направи немислимото навръх празника, метна се дрогиран в патрулката и…

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.