Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мъж успя да си купи частен самолет и лична яхта с общински пари
  • Новини

Мъж успя да си купи частен самолет и лична яхта с общински пари

Иван Димитров Пешев август 8, 2023
gsdfgegrefdgd.png

Човек, купил си частен самолет и яхта с пари на общината, твърди, че тези разходи са били „допустими“.

Изтекли документи показват как бизнесменът се е наслаждавал на разточителни разходи с десетките милиони лири, с които е измамил общината, установи разследване на Би Би Си.

Лиъм Кавана на практика е довел общината на Търрок до фалит, след като е инвестирал 655 млн. паунда в бизнеса си със соларни ферми.

Една година след като през 2015 г. беше премахната Одитната комисия, общината започва да инвестира пари в неговия бизнес – Rockfire.

Без надзорния орган по разходите, който да го спре да действа безразсъдно, общината е планирала да получава редовни лихвени плащания с парите си, които са инвестирани на сигурно място.

Това обаче не мина по план за Съвета на Търрок – лихвените плащания спряха, а приблизителната стойност на соларните ферми на Кавана е по-малка от очакваната.

До 2018 г. общината е вкарала в бизнеса му инвестиции за повече от половин милиард евро.

При инвестирани още 130 млн. паунда парите така и не достигат до соларните ферми.

Вместо това Кавана харчи парите за себе си изкарвайки си страхотно.

Изтекоха документи от Rockfire, които показват плащания като 16 млн. паунда за новата му луксозна яхта Heureka.

Има също така и 12 млн. паунда за компания, от която е закупен частен самолет на мъжа.

Плащанията показват и 2 млн. паунда за автомобила му Bugatti Chiron, както и магически изчезнали 40 млн. паунда в банкова сметка, обозначена просто като „други“.

Оказва се, че Кавана изглежда винаги е планирал да пръска парите на съвета за себе си, както показва имейл от 2020 г: „Тези средства… ще бъдат използвани за създаване на нов семеен инвестиционен офис и за създаване на богатство за години напред.

Адвокатите на Кавана твърдят, че всички тези плащания – за частни самолети, яхти и автомобили, са били допустими и са били одобрени от одитора и финансовия екип на компанията му. Те казват, че всички транзакции са били напълно законни и той всъщност е имал „право“ да харчи тези пари, както пожелае.

Адвокатите твърдят, че не е имало никакви ограничения за начина, по който да се използват инвестициите.

 

Кавана заяви, че Община Търрок се е обърнала към него относно инвестициите си в неговия бизнес и се е уверил, че те са донесли значителни приходи в продължение на няколко години.

Той каза: „Всъщност, в момента, в който е започнал да се занимава с тази дейност, той е бил принуден да се откаже от нея: „Никога не съм подвеждал Община Thurrock по време на тези инвестиции. Винаги съм разбирал, че тя извършва собствена независима проверка на инвестициите“.

Бизнесменът вече не живее в Обединеното кралство, соларните ферми се продават от държавата, а съветът е изправен пред недостиг на 200 млн. паунда заради инвестициите си.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: В Стара Загора пак ври и кипи, позната на Дебора с голяма новина за накълцаното и остригано момиче
Next: Блокът е най-обикновена панелка, но след ремонта: Същинско бижу

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.