Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мъката е неописуема! Загиналият мъж в Рила бил опитен планински водач
  • Новини

Мъката е неописуема! Загиналият мъж в Рила бил опитен планински водач

Иван Димитров Пешев юли 10, 2023
hfsassaashashawhwyqwyt.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

 

50-годишният Желязко Желязков е загиналият след падане мъж в Рила. Трагедията стана вчера по обяд в района под Рилските езера при Скакавишкия водопад. Свидетели на инцидента са станали други туристи в района, които са подали сигнал на спешния тел. 112.

На място са заминали планински спасители, те са поискали помощ от Военновъздушните сили, тъй като пострадалият е бил в много тежко състояние – с черепно мозъчна травма, травма на гръдния кош и наранявания по крайниците, и всяка секунда била важна за оцеляването му. От авиобаза „Крумово” са се отзовали на сигнала и са организирали екип, но теренът не е бил подходящ за кацане с голям военен хеликоптер.

Спасителите, които са успели да стигнат до него, са опитали да окажат спешна помощ по възможностите им. Но той е починал вследствие на травмите си, докато са го транспортирали до най-подходящо място за качване на хеликоптер, каза вчера дежурният в ПСС Ася Джамбазова пред БНР.

Желязков е опитен водач и катерач, един от най-добрите в бранша с всички необходими лицензи за дейността, разкриха негови колеги.

„Желязко бе един от най-търсените водачи у нас. От години организира преходи по не толкова популярни маршрути. Работи в сферата на логистиката, търговски директор е в международна транспортна компания. Планините и катеренето обаче му бяха голямата страст. Затова преди няколко години реши да се развие и в тази област.

Изкара всички необходими курсове, за да може да е по-често там, където се чувстваше най-добре и като у дома – в планината. Придаваше от своя опит и на хората. Клиентите му не бяха просто клиенти, а негови приятели. Имаше невероятен поглед върху живота. Страшно позитивен и усмихнат човек. Много ще ни липсва!“, каза колега на 50-годишния мъж.

Освен катерач, Желязко бе и скиор.

Само преди няколко дни той бил на почивка по Южното Черноморие. Но се върнал в планината. Все още не е ясно дали Желязко е бил с клиенти или се катерил сам за удоволствие.

Преди дни Желязко е бил на плаж на Силистар


Източник: Блиц

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Работих в чужбина за повече пари, а когато се върнах у нас, съпругата ми не беше същата
Next: Къщата с ягодите – бижуто в сърцето на София, което пустее и чака тъжната си съдба

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.