Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Наближава голям празник, ето всички традиции и обичаи
  • Новини

Наближава голям празник, ето всички традиции и обичаи

Иван Димитров Пешев март 6, 2024
sdfvsdbdfbfdhgfjghjhg.png

Месни заговезни е православен църковен празник, който се празнува винаги в неделя, 8 седмици преди Великден. Всяка година той се пада на различна дата, като тази година е на 10 март.

Името на празника идва от това, че се заговява (пости) с месни ястия. Затова и на трапезата се слагат само месни ястия.

На този ден православните християни ядат за последен ден месо преди началото на 7-седмичните великденски пости – т.е. „заговяват от месо“. В седмицата след „Месни заговелки“ се яде много сирене, масло и яйца, преди неделята на Сирни заговезни.

В храмовете се четат откъси от Светото Писание, които говорят за Страшния съд. Така църквата припомня за трагичните последици от греха и призовава всички към служба на ближния и към добродетелност.

Денят се нарича още Неделя Месопустна, защото е последният ден преди постите, когато се яде месо. Момъкът иска прошка, за да получи момата, която си е избрал.

През седмицата – в сряда, петък и неделя се връзват люлки и момците и момите се люлеят за здраве.

Обичаи
Някъде е разпространен обичаят оратници (огруглици) – това са факли от слама, които всеки стопанин завърта около главата си; така се прогонват бълхите от всяка къща.

Много популярен е и обичаят хвърляне на стрели. Всеки ерген изстрелва с примитивно направен лък запалена стрела в двора на момата, която харесва. Обикновено това продължава до късна нощ на Заговезни.

Семейството на момата стои будно, за да гаси, ако трябва, пламъците. В това време момата събира стрелите – колкото са повече, толкова тя е по-горда пред дружките си, защото е по-харесвана.

Традиции
По традиция малко преди вечеря на Месни заговезни, младите посещават кръстника и родителите на булката. Носят им дарове: варена кокошка, обреден хляб и вино, днес най-често торта.

На празника, цялото семейство се събира на масата и заговява за последно с богата на месни продукти трапеза. Наближават дните, в които веселбите са забранени.

Традиционни гозби за този ден са: варена кокошка, свинско с кисело зеле, свинско с булгур или нахут, сарми с месо, баница с животинска мазнина (мас, краве масло), баница с месо.

За да хапнете всички нещо вкусно на празника ви предлагаме да си приготвите кисело зеле с месо в гювеч и беломорска баница с пастърма. На рецептите попаднахме в сайта на прочутия кулинар Иван Звездев, пише Жената Блиц.

Свинско с кисело зеле
Необходими продукти

1 кг свински гърди (ребра, вратни пържоли)
1 кг кисело зеле
1-2 стръка праз (глава кромид лук)
1/2 ч. ч. зелева чорба (150-200 мл.)
4 с. л. свинска мас (олио)
2 бр. дафинов лист
2 ч. л. червен пипер
смлян черен пипер на вкус
сол посоляване на месото – 1/2 ч. л.

Начин на приготвяне:
Нарязваме праз на едро. Нарязваме на филийки свинските гърди. Поръсваме и от двете страни със сол, черен и червен пипер. Изчакваме 10-15 мин. месото да поеме маринатата.

Режем зелето на ивички смесваме се праз. Поръсваме с червен пипер, разбъркваме.

Редим половината от зелето на дъното на намазан с половината мас глинен съд. Добавяме 1-2 дафинови листа, редим два пласта от месо и зеле. Наливаме зелева чорба и слагаме останалата мас.

Поставяме гювеча в долната част на студена фурна, усилваме на 150°. След достигане на температурата ястието се пече 3 часа.

Беломорска баница с пастърма
Необходими продукти

4-6 листа точени кори за баница
150 г пастърма (30-35 филийки)
400 г консервирани домати
250-300 г кашкавал
95 г краве масло

За белия сос

500 мл прясно мляко
30 г краве масло
3 равни с.л. брашно
2 щипки сол
индийско орехче за настъргване

Начин на приготвяне:
Приготвяме белия сос. Леко запържваме маслото, прибавяме брашното. След като получим светъл загар, наливаме ледено студеното прясно мляко.

Посоляваме, настъргваме малко индийско орехче. Изчакваме сместа да се сгъсти, като периодично разбъркваме.

Разтопяваме в микровълнова фурна кравето масло. В правоъгълна тава за печене поставяме 2 точени кори, намасляваме, покриваме с още 2 кори. Отново намасляваме, нанасяме от белия сос.

Редим половината парчета пастърма, кубчета домати и настърган кашкавал. В същата последователност редим и останалите продукти, като завършваме с кори.

Отгоре слагаме парченца краве масло, поставяме в средата на предварително загрята фурна. Печем на 180 градуса за 30 мин.

След изпичане покриваме с кърпа, изчакваме около 20 мин. Режем на парчета и поднасяме, докато е още гореща.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ще вдигне ли Асен Василев пенсиите след тази новина за 1 милиард лева
Next: Масово недоволство към Фънки заради коментарите му за бременната Християна Лоизу

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.