Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Нагазихме тинята! Русия атакува България по всички начини! Правителството е в шок
  • Новини

Нагазихме тинята! Русия атакува България по всички начини! Правителството е в шок

Иван Димитров Пешев май 11, 2022
rusuussbubggg.jpeg

Можете да споделите с приятели от тук:

В последния месец срещу български институции са извършени няколко кибератаки. Наличните данни сочат, че те са извършени от руски хакерски групи и са били добре координирани.

Това каза пред Свободна Европа министърът на електронното управление Божидар Божанов.

В средата на април дейността на „Български пощи“ беше блокирана заради сериозна атака срещу сървърите на институцията. Проникването в тях се е случило малко след обявените от премиера Кирил Петков допълнителни надбавки за пенсионеритe за Великден, а самата атака – преди започването на тяхното раздаване.

„На 4 април е инсталиран вирусът на сървъра на „Български пощи“. След това седмица- две на практика той е стоял до момента, в който ще направи най-много щети, а именно, когато започнат да се раздават пенсии и Великденските надбавки. Това е един от индикаторите, че това е координирана, целенасочена атака, а не просто, че някой е намерил нещо уязвимо“, каза Божанов и добави, че вирусът е работил така, че ако настройките на операционната система на сървъра е на бивши съветски републики, то той е нямало да бъде активиран.

Той подчерта, че това „не е достатъчно“ да се твърди, че атаката задължително е свързана с руски хакерски групи и руските служби, но „навежда сериозно в тази посока“.

„Предвид че и в последните седмици кибератаките срещу държави по границите на доста държави от ЕС с Русия и Беларус зачестяват, можем да насочим поглед натам“, каза още Божанов.

Министърът каза още, че в България, освен „Български пощи“, са били атакувани и други институции като Агенцията за бежанците, но там последствията не са били толкова тежки. Данните от тези атаки отново сочат, че извършителите, най-вероятно, са руски хакерски групи.

„Целите по-скоро показват, че това е мислено координирано. Държавна агенция за бежанците в момента е много ангажирана във връзка с украинските бежанци. Ясно е, че тази атака не е случайна“, каза Божанов.

По думи на министъра от началото на войната и преди това институциите са предприели мерки за повишаването на нивото на киберсигурност, като са направени и проверки на някои от ключовите обекти в страната като АЕЦ „Козлодуй“. Подобряване на защитата е имало и за други публични предприятия.

Във вторник Европейският съюз (ЕС) и Великобритания за първи път обвиниха Русия пряко в провеждането на кибератака. Върховният представител на ЕС по външната политика и сигурността Жозеп Борел посочи, че става въпрос за кибератака от 24 февруари, станала само час преди началото на руската инвазия. Тогава Русия е предприела действия срещу Украйна, с които е увредила спътниковите връзки в международен мащаб и е улеснила последвалото нахлуване на руските войски.

В края на април в свой доклад технологичният гигант „Майкрософт“ посочи, че от началото на войната хакери, свързани с правителството на Русия, стоят зад над 37 кибератаки срещу Украйна. От компанията откриха още, че атаките на хакерите са били синхронизирани и са се насочвали към едни и същи цели като тези на руската армия.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Скок на цената на водата: Над 4 лв. за кубик ще плащат потребителите в тези шест града
Next: Пряко предаване: Удариха ги в София и Перник, нахлуват тежковъоръжени полицаи – по очи! Колите са смайващи

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.