Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Наградиха шофьор на автобус, който откара спящо дете направо у дома
  • Новини

Наградиха шофьор на автобус, който откара спящо дете направо у дома

Иван Димитров Пешев юли 31, 2023
dfzgdfbfdbfdb.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Историята как шофьорът на автобуса е откарал заспалото в автобуса дете направо у дома, разказа майката на момчето в социалните мрежи.

Така тя искала да изрази своята благодарност към шофьора, който отказал да вземе пари за хуманната си постъпка.

„СЕГА ТАКИВА ХОРА СА МНОГО ГОЛЯМА РЯДКОСТ“

– В понеделник детето ми се прибираше от училище вечерта с автобус, – написа абонат в социалната мрежа. Жената споделила, че детето докато чакало транспорта му било много студено.

Затова след като се качило, се стоплило и заспало. Живее в краен квартал, за съжаление никой от пътниците не го е събудил.

И шофьорът го забелязва, решава да го събуди и да го попита къде трябва да отиде.

Не изпускай тези оферти:

Обадили се и на майката на детето, като първо шофьорът казал, че ще го качи на друг автобус, жената била разстроена. Затова човекът решил сам да докара детето ѝ.

Жената не била попитала за името му. Изказва огромна благодарност. Действието се развива в град Ростов, Русия.

Журналисти успяват да се свържат с шофьора, по описанието, което имали – маршрут, час. И човекът споделил, че не го е направил за пари. Той дори не се смята за герой. Споделя, че всеки нормален човек на негово място би сторил същото.

Сподели още, че детето е било доста уплашено когато се е събудило. Оказа се, че шофьорът често си затварял очите за деца пътници, които нямали в себе си заредени карти за пътуване.

В замяна им се усмихвал и им казвал, да кажат на родителите си, че картите са им празни и трябва да бъдат заредени, за да могат да пътуват.

Споделя, че според него не е умишлено, тъй като родителите често са умислени, всеки си има проблеми и може да пропусне нещо.

След като историята събрала популярност и научили за героичното дело на шофьора, от фирмата му го извикали. На тържествена церемония му връчили благодарности и солидна премия.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Адвокатът на семейството на пострадалото момиче: Тя изживява постоянен страх и паника
Next: Радев с мълниеносни думи за ужаса 400-те шева с Дебора

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.