Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Надарените и по-талантливите деца имат мозък, който се развива малко
  • Новини

Надарените и по-талантливите деца имат мозък, който се развива малко

Иван Димитров Пешев февруари 10, 2022
Надарените и по-талантливите деца имат мозък, който се развива малко

С какво мозъкът на надарените хора е по-различен от останалите?

Надарените и по-талантливите деца имат мозък, който се развива малко по-различно от другите: кората на мозъка се сгъстява по-дълго време, а също и бялото вещество, на равнището на мазолестото тяло. В резултат на това те учат повече и мислят по-бързо.

Гениалността не се вижда единствено посредством работа или теории, тя се вижда и на ядрено-магнитен резонанс. По този метод техниките за обрисуване на мозъка са разкрили, че мозъкът на младежи, надарени със незабравим разсъдък, измерен с коефициент на просветеност по-голям от 120, се отличава по дебелината на кората.

При надарените деца този външен пласт на мозъка, построен от сиво вещество, където се раждат разсъжденията и интуицията, се развива друго според от възрастта и интелигентността. Докато кората на децата с естествен до висок разсъдък – IQ сред 83 и 120, доближава своя оптималната дебелина към 7-годишна възраст, по-късно изтънява до 19 години, тази на по-надарените е по-тънка преди 7 години, само че не престава да се сгъстява до 11 години, преди да се рафинира по-бързо.

Въпреки това, дебелината на кората зависи освен от броя на невроните и синапсите, които ги свързват, само че и от количеството глиални кафези – клетките, поддържащи невроните, или даже от съществуването на миелинова обвивка, заобикаляща клетките.

На към 7-годишна възраст кората на децата със общоприет разсъдък става по-тънка, като отстрани ненужните връзки сред невроните в интерес на ученето – детето натрупва познания и по тази причина мозъкът му ускорява пътищата за култивиране на информацията – пресмятане, писане, език.

Мозъкът на по-надарените: повече пространство, повече скорост, повече синергия!

При надарените хора освен невроните и техните връзки към момента се развиват след 7-годишна възраст, което им разрешава да усвоят повече познания от другите деца, само че също така по-голям брой неврони са покрити с миелин, което форсира обработката на информацията. Резултатът от това: надарените се радват на по-големи когнитивни качества и по-бърз разбор на информацията. Втората физиологична разлика е в информационните пътища сред другите елементи на мозъка, които са по-плътни и по-здрави.

Сноповете от нервни нишки са по-развити в мазолестото тяло, което свързва двете полукълба, и в надлъжния вързоп, който обезпечава връзката сред предната и задната част на мозъка. Това дава на надарените оптимална синергия сред разнообразни области на мозъка, да вземем за пример внимание и памет за решение на математически проблем.

И най-после, мозъкът на гениите може да е идентичент като този на хората с естествени равнища на коефициент на просветеност, само че наподобява е форматиран да прави по-оптимално и това прави разликата.

Източник: Puls.bg

Continue Reading

Previous: Пощенският обирджия Рупеца изтрезня и направи скандални признания – КРИМИНАЛНО
Next: Тази седмица ви питаме къде държите алкохола у дома. Един

Последни публикации

  • Цяла година Маркъс беше като заключена врата.
  • След като съпругът ѝ купи имение за двадесет милиона евро за любовницата си, съпругата не каза нищо.
  • Адриан рядко си позволяваше разходка без телефон в ръка. Не защото не можеше, а защото не си даваше право. Винаги имаше някой срок, някой договор, някой разговор, който не търпеше отлагане.
  • Студът не беше просто студ. Той имаше зъби. Влизаше през дрехите, гризеше кожата и стигаше до костите, сякаш искаше да ме превърне в част от заледеното шосе.
  • Сватбата се провеждаше в най-скъпия ресторант в района.
  • „Не се жени за нея“ — каза бездомното момиче пред вратата на църквата. А това, което разкри след това, промени всичко.
  • Параклисът беше потънал в тягостна тишина в утрото на погребението на Робърт. Не от онзи благоговеен покой, а от празнота, която тежеше като камък върху ребрата ми. Седях сама на първата пейка, с черни ръкавици, прилежно сгънати в скута ми, и гледах затворения ковчег.
  • Мамо – прошепна Лая, гласът ѝ беше крехък като напукано стъкло. – Ако учителката попита за адреса ни, пак ли трябва да лъжа и да казвам, че сме на почивка?
  • Погребението беше тежко и необичайно тихо. Сякаш дори въздухът се страхуваше да потрепне. Мъжът ми загина по време на поредната си задача. Беше пожарникар дълги години и в онзи ден дойдоха всички. Колеги, приятели, роднини, съседи. Изглеждаше, сякаш целият свят се беше наредил в редица, за да ме гледа как се разпадам.
  • Когато забременях на осемнайсет, родителите ми ме изгониха. Събрах си багажа тихо и си тръгнах. Сестра ми беше на тринайсет и стоеше до вратата, плачейки. Аз също плачех, но не можех да остана в дом, който не ме искаше.
  • Олена вървеше по коридора с усещането, че светът най-сетне е решил да я пусне да диша. Вратите на кабинети се затваряха и отваряха, екраните примигваха, чашите дрънчаха, но шумът вече не я бодеше. Всичко сякаш се беше отместило леко назад, като завеса, и пред нея се беше показал чист, светъл участък от пътя.
  • Съдия Хендерсън вече беше повдигнал чукчето. В залата миришеше на прах, хартия и нечии скъпи парфюми, смесени с напрежение, което се усещаше като стегната примка около гърлото.
  • Дъждът се изливаше като из ведро в онзи вторник следобед, когато Роман спря черната си луксозна кола пред портите на гробището. Бяха изминали точно шест месеца от онази ужасяваща катастрофа. Шест месеца от деня, в който погребаха онзи прекалено малък, прекалено лек ковчег. Шест месеца, откакто животът му се беше превърнал в празен ад.
  • На шейсет и пет години Джонатан вече трудно разпознаваше отражението си в стъклото на високия си служебен кабинет. Някога в очите му имаше остър блясък, който караше хората да мълчат и да чакат заповед. Сега този блясък беше като угаснала лампа, оставила след себе си само студено стъкло и сянка
  • Когато синът ми се ожени, не споменах, че съм наследила ранчото на съпруга си. Слава Богу, че не го направих.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Цяла година Маркъс беше като заключена врата.
  • След като съпругът ѝ купи имение за двадесет милиона евро за любовницата си, съпругата не каза нищо.
  • Адриан рядко си позволяваше разходка без телефон в ръка. Не защото не можеше, а защото не си даваше право. Винаги имаше някой срок, някой договор, някой разговор, който не търпеше отлагане.
  • Студът не беше просто студ. Той имаше зъби. Влизаше през дрехите, гризеше кожата и стигаше до костите, сякаш искаше да ме превърне в част от заледеното шосе.
  • Сватбата се провеждаше в най-скъпия ресторант в района.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.