Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Надарените и по-талантливите деца имат мозък, който се развива малко
  • Новини

Надарените и по-талантливите деца имат мозък, който се развива малко

Иван Димитров Пешев февруари 10, 2022
Надарените и по-талантливите деца имат мозък, който се развива малко

С какво мозъкът на надарените хора е по-различен от останалите?

Надарените и по-талантливите деца имат мозък, който се развива малко по-различно от другите: кората на мозъка се сгъстява по-дълго време, а също и бялото вещество, на равнището на мазолестото тяло. В резултат на това те учат повече и мислят по-бързо.

Гениалността не се вижда единствено посредством работа или теории, тя се вижда и на ядрено-магнитен резонанс. По този метод техниките за обрисуване на мозъка са разкрили, че мозъкът на младежи, надарени със незабравим разсъдък, измерен с коефициент на просветеност по-голям от 120, се отличава по дебелината на кората.

При надарените деца този външен пласт на мозъка, построен от сиво вещество, където се раждат разсъжденията и интуицията, се развива друго според от възрастта и интелигентността. Докато кората на децата с естествен до висок разсъдък – IQ сред 83 и 120, доближава своя оптималната дебелина към 7-годишна възраст, по-късно изтънява до 19 години, тази на по-надарените е по-тънка преди 7 години, само че не престава да се сгъстява до 11 години, преди да се рафинира по-бързо.

Въпреки това, дебелината на кората зависи освен от броя на невроните и синапсите, които ги свързват, само че и от количеството глиални кафези – клетките, поддържащи невроните, или даже от съществуването на миелинова обвивка, заобикаляща клетките.

На към 7-годишна възраст кората на децата със общоприет разсъдък става по-тънка, като отстрани ненужните връзки сред невроните в интерес на ученето – детето натрупва познания и по тази причина мозъкът му ускорява пътищата за култивиране на информацията – пресмятане, писане, език.

Мозъкът на по-надарените: повече пространство, повече скорост, повече синергия!

При надарените хора освен невроните и техните връзки към момента се развиват след 7-годишна възраст, което им разрешава да усвоят повече познания от другите деца, само че също така по-голям брой неврони са покрити с миелин, което форсира обработката на информацията. Резултатът от това: надарените се радват на по-големи когнитивни качества и по-бърз разбор на информацията. Втората физиологична разлика е в информационните пътища сред другите елементи на мозъка, които са по-плътни и по-здрави.

Сноповете от нервни нишки са по-развити в мазолестото тяло, което свързва двете полукълба, и в надлъжния вързоп, който обезпечава връзката сред предната и задната част на мозъка. Това дава на надарените оптимална синергия сред разнообразни области на мозъка, да вземем за пример внимание и памет за решение на математически проблем.

И най-после, мозъкът на гениите може да е идентичент като този на хората с естествени равнища на коефициент на просветеност, само че наподобява е форматиран да прави по-оптимално и това прави разликата.

Източник: Puls.bg

Continue Reading

Previous: Пощенският обирджия Рупеца изтрезня и направи скандални признания – КРИМИНАЛНО
Next: Тази седмица ви питаме къде държите алкохола у дома. Един

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.