Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Над 500 хиляди работещи българи ликуват! Дават ви повече пари
  • Новини

Над 500 хиляди работещи българи ликуват! Дават ви повече пари

Иван Димитров Пешев октомври 11, 2023
sdfhfgbfgnbwqqqwwww.png

Минималната заплата да стане 933 лв. от 1 януари 2024 г. реши окончателно Министерският съвет (МС). Сега най-ниското месечно възнаграждение за трудов договор е 780 лева. Увеличението на минималната заплата е със 153 лева.

Промяната ще засегне повече от 500 хил. работещи граждани, които в момента получават възнаграждения в размер от 780 лв. до 933 лв. Увеличението на минималната заплата е с близо 20 на сто. То значително надхвърля инфлацията през последната година – през август 2023 г. спрямо август 2022 г. инфлацията е 7,7%.

Правителството определи новия размер на най-ниското възнаграждение според изискванията на Кодекса на труда, които бяха приети от предишния парламент. Законът гласи, че минималната работна заплата за следващата календарна година се определя в размер на 50 на сто от средната брутна работна заплата за период от 12 месеца, който включва последните две тримесечия на предходната година и първите две тримесечия на текущата година.

Минималната заплата беше увеличена въпреки острите възражения от страна на работодателските организации. Те изтъкнаха, че минималната заплата от 933 лв. в редица области на страната ще се доближи до средните възнаграждения и така работниците няма да имат стимул да се стараят и да полагат усилия, защото така или иначе ще получават суми близки до най-ниското възнаграждение.

С увеличението на минималната заплата на 933 лв., или 477 евро, България отново ще бъде на последно място сред страните от Европейския съюз (ЕС). Според последните данни на Евростат към края на юли, най-близо до нас по минимална заплата са Румъния и Латвия, където най-ниското възнаграждение е било съответно 604 евро и 620 евро. Но в Румъния минималната заплата вече беше увеличена от 1 октомври на 3300 леи, което е близо 1300 лв. А от началото на следващата година може да има още едно увеличение.

Освен минималната заплата от началото на следващата година ще бъде увеличен и максималният осигурителен доход. Идеята е през следващите години максималният осигурителен доход да се определя по ясен начин, който да гарантира предвидимост. Тоест да има формула за определяне на максималния осигурителен доход, а не той ежегодно да бъде определян със Закона за бюджета, съобщиха от Министерски съвет.

Късно във вторник темата за определяне на максималния осигурителен доход е била дискутирана на неформална среща в Министерски съвет, в която са участвали премиерът Николай Денков, министърът на финансите Асен Василев, работодателски организации, сдружения от ИТ сектора и двата големи синдиката.

Идеята е формулата за максималния осигурителен доход да бъде определена на базата на обективни критерии. Например може за зависи от средната или минималната заплата в страната. Работна група с участието на представители на държавната администрация и работодателски организации ще събира конкретни предложения за такива критерии.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Скръбна вест! Отиде си един от най-уважаваните хора в държавата
Next: Енергетиците с извънредно решение, ето какво се случва с блокадите

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.