Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Най-големият кошмар на Путин току-що се сбъдна: Трагедия за Русия в Черно море
  • Новини

Най-големият кошмар на Путин току-що се сбъдна: Трагедия за Русия в Черно море

Иван Димитров Пешев май 6, 2022
tragefegedede.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

снимката е илюстративна

Руска фрегата гори край остров Змейни в Черно море. Това съобщава УНИАН, като се позова на одеското издание “Думская”.

На кораба е имало експлозия, последвана от пожар. Информация за инцидента на кораба се е появила в социалните мрежи още на 5 май, отбелязва вестникът.

Над този район на Черно море кръжат руски самолети, а на помощ на кораба са се притекли спасителни кораби от Крим. Според източници на “Думская” украинска ракета “Нептун” е ударила кораба.

Руски източници засега не потвърждават информацията.

Украинският депутат Алексий Гончаренко е потвърдил инцидента в своя канал в Telegram с двузначно съобщение: “Знаете ли, има такъв “Адмирал Макаров”. На него също му стана много лошо – богът на морето отново наказва. Още един руски военен кораб не отиде “където трябва”, но получи достатъчно. И се надявам, че и той ще отиде “където трябва”, коментира депутатът.

В актуализираните данни на украинския Генерален щаб се уточнява, че руснаците са загубили още един кораб/лодка към 6 май, съобщава УНИАН.

На 13 април бе потопен флагманът на Черноморския флот на Руската федерация крайцера “Москва”. В резултат на попадението на няколко ракети “Нептун” руският кораб се е запалил и часове по-късно потъна. В последните дни се появиха публикации, че украинците успешно са ударили кораба и благодарение на разузнавателна информация от САЩ.

“Адмирал Макаров” е третата фрегата типа “Буревестник” 11356R от проект 11356Р и е на въоръжение в Черноморския флот на Русия. Корабът е част от 30-та дивизия надводни кораби, строежът й е започнат на 29 февруари 2012 г. в корабостроителницата “Янтар” в Калининград. Пусната е на вода на 2 септември 2015 г.

Корабът е оборудван със системи за радиоелектронна борба, крилати ракети “Калибър”, противокорабни ракети “Оникс”, комплекси “БУК” и “Игла-С”, вертолети Ка-27ПЛ или Ка-31, както и дронове “Орлан”.

По непотвърдена информация и на 3 април и фрегатата “Адмирал Есен” е била поразена от една ракета “Нептун”, била засечена от противовъздушната отбрана на кораба едва при приближаването й, но е била поразена на малко разстояние. Останките й обаче са нанесли щети и корабът се оттегли от зоната на действие.

Третата фрегата носи името “Адмирал Григориевич”.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Борисов попиля Радев и Кирил Петков
Next: Ескалация! В центъра на София стана страшно. Безредици и бой блокираха столицата навръх Гергьовден

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.