Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Най-голямото съкровище на Балканите е скрито в Стара планина
  • Новини

Най-голямото съкровище на Балканите е скрито в Стара планина

Иван Димитров Пешев април 30, 2023
susarkasrkasodasidkasdas.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Скрито в Стара планина, най-голямото съкровище на Балканите чака откривателите си. Колосалното богатство все още не е открито.

 

Легенда възкреси преди време интереса на иманяри и археолози към древно съкровище, за което се твърди, че е неизмеримо. От стари времена се разнасят предания за богатството на покойния поп Мартин Химовик. То е огромно и е цел на много иманяри.

 

Легендата разказва, че имането е заровено в Стара планина, но не се знае дали това е в сръбската или в българска страна. Поп Мартин е оставил невероятно съкровище, откраднато от турските кервани, които пренасяли събран данък.

 

Съкровището било заровено на 62 места, за които самият поп Мартин оставил бележки.

 

Проблемът е в това, че най-големите съкровища са добре скрити, а за да се достигне до тях трябва да се преодолеят капани, които могат да убият човек. Самите бележки, останали от поп Мартин, могат да се смятат като един вид загадки, които трябва да бъдат решени.

 

Според преданията поп Мартин Химовик от Херцеговина дошъл в Сърбия със съпругата си Вида и дъщеря си Злата. Те се заселили в село, което тогава се е наричало Умагушка, и което днес не съществува.

Селото е било в близост до манастир, така че свещеникът често е ходел там на поклонение. Един ден, докато поп Мартин е бил в манастира, турци дошли в село Умагушка, и техният водач насилил жената му. Тя успяла да се докопа до нож и убила злодея, но по-късно, от срам, посегнала и на себе си, разказва „Мkd-news.com“, цитирани от „Монитор“.

 

Съпругата на Мартин била погребана в двора на къщата, а той и дъщеря му ежедневно цяла година бдели над нейния гроб.

През това време попът научил Злата как да използва оръжие. Когато изминала една година от смъртта, поп Мартин захвърлил църковното расо и тръгнал да отмъщава заедно с дъщеря си и банда от 40—на хайдути, които го последвали.

 

Групата е пресрещала турските кервани, пренасящи парите събрани от данъци, за Истанбул и ги ограбвала. Събраното огромно богатство било скрито на 62 различни места, а попът оставил трудноразбираеми записки.

От години запалени иманяри търсят най-голямото съкровище на Балканите, но досега неуспешно. Смята се, че част от него е заровена в Княжевац, но къде наистина са митичните делви със злато, можем само да гадаем.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Свекърва ми взе косата и ноктите ми, за да ме отдели от сина си: Намерих ги сгънати в скрина
Next: 23-годишната Вероника от Пловдив е най-младата тираджийка у нас

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.