Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Най-дългият плаж у нас e див, красив, но и доста опасен
  • Новини

Най-дългият плаж у нас e див, красив, но и доста опасен

Иван Димитров Пешев юни 17, 2023
plasldasrkkrkrsrs.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Най-дългият плаж у нас е сравнително малко познат и слабо посещаван, на фона на големите и шумни курорти като Слънчев бряг, Златни пясъци и т.н.

А това е напълно незаслужено, тъй като той има най-дългата и най-широката плажна ивица по родното Черноморие. Тя се простира от Камчия на север до Шкорпиловци на юг.

Плажът се намира на 45 км от Варна и е с дължина 13 км и на места е широк 100 м, което го прави най-дългия и просторен, непрекъснат плаж в България.

Плаж Шкорпиловци е разположен в близост до едноименното село и е най-южната част от дългата пясъчна ивица, започваща от къмпингите „Рай“ и „Романтика“ край курорт Камчия в северната си част и свършваща при Черни нос на юг. Има 230-метрова естакада и разрушен мост под водата за любителите на гмуркането.

Тази уникална пясъчна ивица е любимо място на поколения къмпингуващи. Близостта ѝ до Варна я прави чудесно място за отмора за туристите. За разлика от много други места по морето, това е един изключително екологично чист район.

Въпреки че мястото е диво, има и своите удобства – заведения, ресторанти и места за настаняване на различни цени. На по-младите може и да им е малко скучно, но пък ако целта ви е да намерите спокойствие и да се отпуснете напълно край морето – ще ви хареса.

Базата на кънпинг „Романтика“ е доста стара. За сметка на това е разположен на място с уникални красива природа. На територията на къмпинга има заведения за хранене, магазини.

Крайбрежната ивица е широка и чиста. Има място за много туристи. В близост до този плаж има и нудистки плаж. Водата в целия район е чиста със ситен пясък. Туристите трябва да внимават като влизат във водата. Мястото е неохраняемо, а често има подводни ями.

Това е мястото, където река Камчия среща морето и се влива в него.

Тук плуването е доста опасно, защото реката образува подводни течения и ями. Плажуващите трябва да са внимателни, защото красивата гледка крие опасности. Посетителите на плажа могат да се повозят с лодка по реката и да се насладят на красивата растителност в региона.

В близост има и луксозен петзвезден СПА хотел с директен достъп до морето.

Плажът до резерват „Камчия“ е много посещават от руснаци.

Най-южната част от плажа – Шкорпиловци, се рекламира като място, подходящо за туристи, които харесват непретенциозна атмосфера и, които не могат да отделят голям бюджет за лятната си ваканция. Тук също има място за каравани и кемпери.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Този плаж на 170 км северно от Варна се оказа сред най-добрите в Европа
Next: Пловдивчани отидоха на таен плаж на остров Тасос и останаха шокирани

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.