Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Най-опасното животно в България! Не го доближавайте и докосвайте
  • Новини

Най-опасното животно в България! Не го доближавайте и докосвайте

Иван Димитров Пешев април 20, 2024
dfbgfbdfngfngmhj.png

Борова процесионка е най-опасното насекомо у нас. Досегът с това насекомо може да доведе до тежки алергични реакции при някои децата, а със сигурност за домашните ви любимци и до смърт.

Според експерти това е най-отровното животно в България. Абсолютно противопоказно е да докосвате, да го приближавата и да го убивате.

Ентомологът Станислав Тодоров описва в групата във фейсбук „Насекомите и ентомолозите“ част от действията, които трябва/не трябва да се предприемат в случай на остра уртикария след досег (директен или аерогенен) с гъсениците:

1 – Какво са процесионките?

– Боровите процесионки (Thaumetopoea pityocampa) са нощни пеперуди от семейство Thaumetopoeidae. Дължат името си на факта, че гъсениците се движат една след друга (в процесия) и се хранят с иглолистни (гъсениците НЕ УНИЩОЖАВАТ дърветата и в повечето случаи те се възстановяват за около година).

2 – Защо са опасни?

– При докосване, тъпкане, боцкане и всякакво друго дразнене, гъсениците отделят токсин, наречен тауметопеин, който причинява тежка форма на уртикария. Уртикарията пък накратко е алергична реакция с тежки обриви, сърбеж и зачервяване.

3 – Как да се действа след контакт с тях?

– Контактът с процесионките може да е директен или аерогенен. Директният контакт ще рече, че сте докосвали гъсениците или гнездото на вида без предпазни средства. Аерогенният се получава при изпускането на миниатюрните косъмчета на гъсениците. Те могат да се забият навсякъде по тялото, като дори минават през дрехите. Наподобяват риболовни кукички с контра, които почти нямат вадене.

При какъвто и да е контакт с тях:

– изплакнете засегнатата зона/и със студена вода или спирт

– изперете дрехите си (шансът там да има останали косъмчета е голям)

– избягвайте горещата вода и излагането на засегнатата зона/и на слънце (лично при мен се получи временно възпаление)

– не докосвайте очи/нос

– не се опитвайте да вадите косъмчета, в случай че са попаднали някъде под кожата, болезнено е

– свържете се с медицинско лице и поддържайте контакт за състоянието на обривите

Най-често обриви се образуват по шията, лицето и ръцете. Спорадично може да се появят и на други места, в зависимост от това дали са проникнали косъмчета през дрехите. Естествено, обривите са придружени от сърбеж и болка, неизбежно е. Те би трябвало да отшумят до няколко седмици. Контактите между гъсениците и домашните любимци могат да бъдат фатални! Чести симптоми при домашните любимци са некроза и окапване на част от езика, конвулсии, а при по-тежки случаи се стига и до смърт.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Колко голям е срокът на годност на един буркан с мед?
Next: Голям обрат със заплатите: Дойде нареждане от Европа

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.