Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Най-прочутата билкарка в Южна България: Ям по 6 люти чушки на ден и не съм боледувала 52 години
  • Новини

Най-прочутата билкарка в Южна България: Ям по 6 люти чушки на ден и не съм боледувала 52 години

Иван Димитров Пешев октомври 27, 2023
fgdgfgrwerwdwedsd.png

Недялка Барбулова е завършила за помощник-фармацевт през далечната 1967 г. 52 години е работила без прекъсване в единствената останала билкова аптека в Пловдив и през този половин век не е боледувала нито веднъж. Колегите на 78-годишната специалистка я наричат с умиление баба Билка, пише „Ретро“.

Недялка е единствената дипломирана билкарка в града, която все още прави смески за всички, които предпочитат да се лекуват с дарове от природата. С билкарство започнала да се занимава случайно. След като работила четири години като аптекарка в родния Крумовград, дошла в Пловдив заради мъжа си. Потърсила работа в тогавашното Аптечно управление и там на първо време ѝ предложили да замества колежка, която учела задочно. Казали ѝ, че ще е временно – за няколко дни, и после ще я преместят. Така попаднала в билковата аптека, където останала 52 години. Мъчно ѝ е, че все по-малко се изписват билкови рецепти.

Вече има модерни комбинации на хапчета, капки, които са по-лесни за приемане. „Има обаче хора, които искат да виждат, че това, с което се лекуват, е истинско, от природата, без химия. Виждат какво ще сложат в запарката. И ако не помогне, няма да навреди. Да чукам на дърво, досега толкова години нямам оплаквания. Връщат се хората, изпращат други и така“, разказва билкарката и допълва, че за да помогнат билките, трябва постоянство и дисциплина.

Добрата си физическа форма билкарката поддържа ​по интересен начин. „За да съм здрава, всеки ден ям люти чушки. Сутрин като стана, си правя някаква филийка с нещо и хапвам две люти чушки. И така всеки божи ден – сутрин, обед и вечер по две. Ама аз ги ям печени. Не ги обичам сурови. Не им усещам сладостта. Трябва да са ми вкусни. Да са направени с мерак. Пека, беля, махам дръжката, цепвам я отдолу и после ги заливам с копър, магданоз и чесън. После правя един друг бъркоч – оцет, олио, сол и захар. Нареждам ги в буркани и ги заварявам 5 минути. Тая година направих над 80 буркана. Имам внук, който учи във Варна – научил е всичките си приятели да ги ядат”. Освен лютите чушки за имунната система, от която тръгват повечето болести, тя препоръчва още шипково вино. То е с много витамин С и силен антиоксидант.

 

Прави се от 500 г шипки, 500 г захар, 5 л вода, седи на топло една седмица, прецеждаш и пиеш. Безотказен лек при настинка и болно гърло пък е лукът, казва билкарката. „Изяждаш две глави лук и убиваш всички микроби. Прави се с малко сирене и малко хляб, за да можеш по-лесно да го преглъщаш“, съветва още Недялка.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Грандиозен скандал тресе държавата: Трифонов иска Радев спешно да се намеси
Next: Истина? Честито на Димитър Рачков! Ще става баща за втори път

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.