Най-старият календар в света е българският! Преди календара на Маите

Най-старият календар в света е българският! Преди календара на Маите, преди китайския календар, преди Юлианския, преди Григорианския е българският!

Това е огромен интелектуален, теоретичен труд на хора, които са живели хиляди години преди Христос. Българският календар е по-точен от Григорианския календар и единствено с няколко секунди се разграничава от астрономическия календар.

Когато България е била Велика България, всички са се водили по нашия календар, тъй като сме имали икономическото, политическото, властовото въздействие върху народите и сме пренесли своята интелектуална мощност и просвета.

Древнобългарският календар е най-съвършеният в света. Това е прието публично от ЮНЕСКО. Последните проучвания демонстрират, че началото на календара е през 5505 прочие Хр. С 12-годишния си цикъл българският календар е първоизточник на китайския.

През 1976 година ЮНЕСКО афишира древнобългарския календар за най-точния в света.

Учените от ЮНЕСКО били изумени от гениалното решение на математическата задача с чепатото число 365.

Нещо повече – античното българско летоброене предложило същото просто предписание и за високосния 366-и ден, който дефинитивно „ преобръщал колата “ даже на претендиращите за най-съвършени мостри календари.

С проучването на остарелия български календар са се занимавали проф. Васил Златарски и Димитър Съсълов- II, а в по-ново време –

историкът ст. н. с. Петър Добрев, доцент Васил Умленски- Институт по астрономия Българска академия на науките, Йордан Вълчев, Борис Рогев, проф. Моско Москов, Венцеслав Бъчваров, Иван Богданов и Петър Петров. За него са писали и астронома акад. Никола Бонев и даже акад. Д. Мишев.

Прабългарският календар е безоблачен. Годината е започвала в най-късия ден (зимното слънцестоене, към 21 декември). Този ден не е взел участие в никой месец, не е включен и в никоя седмица. Той е бил независима календарна единица – нулев ден, Ени-Алем.

Сега се назовава Енин ден или Eднажден. Останалите 364 дни от елементарната (невисокосна) година се разпределяли в четири идентични тримесечия (сезона) по 91 дни или 13 седмици. Това е разрешавало годината, както и всеки сезон, да стартират постоянно в неделя – първия ден от прабългарската седмица.

Първият месец от всеки сезон има 31 дни, останалите два – по 30. Всяка четвърта година (като се изключат някои корекции, за които ще стане дума по-късно) е високосна – от 366 дни. Тя се разграничава от елементарната само по това, че след шестия месец съдържа втори нулев ден (Ени-Джитем). Както в китайския календар, годините са групирани в дванадесетгодишни и шестдесетгодишни цикли. Всяка година

в дванадесетгодишния цикъл, който е обвързван с интервала на циркулиране на Юпитер към Слънцето (11,86 години) и носи името на някакво животно. Според Вълчев обаче за разлика от китайския календар първата година в цикъла не е мишка, а свиня:

1. свиня (докс, док, прасе)
2. мишка (сомор, шъши)
3. вол (шегор, куврат, буза, бусман)
4. тигър (барс, паръс, баръс)
5. заек (дванш)
6. дракон (вер, драгун, кала, слав)
7. змия (дилом, делян, аттила)
8. кон (тек, таг, спокоен, алаша)
9. маймуна (песин, писин)
10. коч (суръх, север, расате)
11. петел (тох, тах) 12. куче (етх)

Шестдесетгодишният цикъл Вълчев назовава звезден ден. Той допуска, че в края на всеки втори звезден ден, т. е. на всеки 120 години, е отпадал по един високосен ден. (Подобна промяна се прави и в григорианския календар, където където един високосен ден отпада почти на всеки 133 години).

В подобен случай продължителността на прабългарската година е била 365,241667 междинни слънчеви денощия. Продължителността на тропическата (слънчева) година – (времето сред пролетните равноденствия) е 365,2422. Грешка от едно денонощие се е натрупвала за към 1800 години, или тридесет 60-годишни цикъла. Вероятно

тази неточност също е била поправена с в допълнение отпадане на високосен ден.

Реконструкцията на Петър Добрев в забележителна степен съответствува с тази на Вълчев. И тук календарът е безоблачен, а годината стартира с нулев ден – Енинак (най-късия ден от годината). Според Добрев обаче 60-годишен цикъл няма, а 12-годишните цикли стартират както в китайския календар – с мишка. На всяко животно от цикъла е отговаряло зодиакално съзвездие – небесен лидер на годината.

Освен византийското летоброене по нашите земи е употребена епоха, която се наричала “българска ” (И. Климишин. Календарь и последователност. Наука, Москва, 1981). Начало на българското летоброене е 5504 година прочие Хр., а на византийското летоброене е 1 септември 5509 г прочие Хр (акад. Никола Бонев). Тази епоха води към дълбока античност.

Според учен Державин (1946): “Българите на Аспарух са българи, а не турци, не татари, не фини, не хуни, не чуваши, не славяни; по своя генезис те принадлежат към най- античните доиндоевропейски нации ”. С това си изказване Державин отнася образуването на българите чак към доиндоевропейския интервал, т.е. преди 9800 година (Державин Н.С. (1946) История на България, т.1 Произход на българският народ и формиране на първата българска страна на балканския полуостров.,Славиздат,С.,с. 206

)

Начало на календара:

1. Началото на антично българския календар 5504 година прочие Хр. (Умленски, 2002).
2. Датиране на Потопа в Черно море 5 560 ±50 година прочие Хр. (Jones & Gagnon, 1994) калибрирано радиовъглеродно датиране с тандемен ускорител
3.Датиране на невижданите превалявания 5500- 5600 година прочие Хр. (Shopov et al.) калибрирано радиовъглеродно датиране с тандемен ускорител
4.Сътворението на Света 5500 година прочие Хр. „ Хронография ”. Секст Юлий Африкански (221)

Прави усещане, че терминът “ОТ СЪЗДАВАНЕТО НА СВЕТА ” е с начална датировка, която съответствува с края на геологическата злополука в Черно море датирана от Dimitrov P. (1982) и Ryan, et al. (1997) посредством радиовъглеродно датиране и с тази на пагубните превалявания в региона регистрирани и датирани от Shopov et al. Вземайки под внимание горепредставеното от нас доказателство за писмените знаци можем да твърдим, че преносът и регистрацията на тези антични знания са античните българи.

Shopov et al. (2004, 2007, 2009a,b, 2012), проф.Петко Димитров и американските им сътрудници Райан и Питман, позволяват, че е настъпило разселение на съществуващата преди този момент цивилизация в този район. Това съответства и с направените от Боно Шкодров проучвания на идентични йероглифи в

разнообразни райони от следнеолитната ера. Сравнявайки писмените знаци на Старите Българи с тези на античните цивилизации от третото хилядолетие прочие Хр., той стигна до резултати, че броят на идентичните знаци е доста огромен.

Заключение Натрупаните проучвателен резултати все по-убедително сочат, че нашите предшественици са били едни от жителите на черноморския район преди геологическата злополука т.е. Потопа в Черно море (5500- 5600 година прочие Хр. съгласно Shopov et al. (2004, 2007, 2009a,b, 2012)).

Те са едни от античните носители и пазители на системата от йероглифи и календарни знания. Това проучване е показано на семинар в Софийския Университет „ Св. Кл. Охридски “ на 17 Април 2013 г: Източник: Доц., доктор Я. Й. Шопов (2012) Календарът на античните българи и смисъла му за българската история.- Бюлетин на института по Древни цивилизации, бр.3, 8.05. 2013 година

Нека си спомним думите на Паисий Хилендарски: „ О, неразумни юроде! Поради что се срамиш да се наречиш Болгарин…Или не са имали Болгаре царство и господарство Ти, Болгарино, не прелщайся, знай собствен жанр и язик… ”

Това е най-точният в света календар приет от ЮНЕСКО до през днешния ден! Според него ни чака 7525г. съгласно Българският календар.

Източник: magnifisonz