Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Нали няма да умра?, пита 4-годишната Белослава. И се усмихва на мама и тати!!!
  • Новини

Нали няма да умра?, пита 4-годишната Белослава. И се усмихва на мама и тати!!!

Иван Димитров Пешев януари 9, 2023
beloslavav.jpg

Малката Белослава има нужда от нашата подкрепа. След претърпян изключително тежък инцидент – сърдечен арест, докато си играе на площадката с другите деца, детето изпада в клинична смърт за около 10 минути.

Трагедията се разиграва през май миналата година. Впоследствие сърцето й възвръща ритъма си, но детето изпада в кома.
Катя КАЗАКОВА

Транспортирана е в крайно тежко състояние в клиника в Турция, където в продължение на 5 месеца лекарите се борят за нейния живот . Лечението Й продължава и тя показва значителен напредък, но е необходим продължителен престой в турската болница.

На 19 юли м. г. в LIV Istanbul е извършена четвъртата трансплантация на стволови клетки и stem cells derived exosomes (екзозоми). Процедурата отново стана под пълна упойка, тъй като е инвазивна. Правят се трансплантации на стволови клетки и през следващите няколко месеца.

Не изпускай тези оферти:

В момента Бела е подложена на нова специфична медикаментозна терапия за мозъка. Тя започва все по-често да се усмихва, да сяда самостоятелно, да стъпва на крачета, вече се храни, показва характер и може да плаче по-силно от здраво дете. Пътят към нейното пълно оздравяване и възстановяване е дълъг, но момиченцето е изключително упорито .“Нали няма да умра?“, пита. И се усмихва на мама и тати.

„Всичко, което се прави в Истанбул ежедневно за нея от страна на лекари и терапевти, за съжаление не се извършва в България. Тук нямат такава практика, както в България, с лека ръка да се отпише малко дете и да се прати в графа „неспасяем случай…

И Слава Богу! Преди година, доведохме тук – в Турция, жив труп, а днес малкото ни съкровище се усмихва, храни се, сяда сама, стъпва на крачета, изразява мнението си с емоции… жива е…“, разказват близките й на Facebook страницата на детето.

„Нека не спираме да държим малката ръчичка на нашата Бела, докато не я видим здрава и щастлива. Нека ѝ помогнем да се върне в България, стъпила здраво на крачетата си. Нека заедно, да покажем на онези лекари в България, които я изпратиха към палиативни грижи, че са сгрешили и не бива с един замах, да отписват деца от живота!“, призовават те.
Лечението на Бела в Турция продължава.

Моля помогнете да върнем усмивката на детето, която не слизаше от лицето му, призовават от групата на детенцето:
https://www.facebook.com/groups/917646809094657/

Дарителска сметка Fibank
IBAN: BG85FINV91501317557550
BIC: FINVBGSF
Титуляр: Белослава Бисерова Бориславова
PayPal: http://PayPal.me/BBorislawow

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Богат мъж се разболял тежко и разбрал, че идва краят му-Ето какво се случило, когато помолил за помощ
Next: Запазете си тази рецепта с бъз, защото вече зрее и като си наберете, ще направите много силна напитка за здраве

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
  • Казват, че парите могат да оправят всичко.
  • В продължение на шест безмилостни месеца Томас спазваше един и същ ритуал с безпощадна прецизност.
  • Думите на Грег отекнаха по-силно от шума на касите. Хората наоколо се обърнаха, престорено заети, но с очи, които не пропускаха нищо. Мая стоеше като закована, сякаш плочките под краката ѝ бяха станали лепкави и не я пускаха.
  • Никой не чу тихия плач зад товарната рампа онази нощ.
  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.