Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Нали няма да умра?, пита 4-годишната Белослава. И се усмихва на мама и тати!!!
  • Новини

Нали няма да умра?, пита 4-годишната Белослава. И се усмихва на мама и тати!!!

Иван Димитров Пешев януари 9, 2023
beloslavav.jpg

Малката Белослава има нужда от нашата подкрепа. След претърпян изключително тежък инцидент – сърдечен арест, докато си играе на площадката с другите деца, детето изпада в клинична смърт за около 10 минути.

Трагедията се разиграва през май миналата година. Впоследствие сърцето й възвръща ритъма си, но детето изпада в кома.
Катя КАЗАКОВА

Транспортирана е в крайно тежко състояние в клиника в Турция, където в продължение на 5 месеца лекарите се борят за нейния живот . Лечението Й продължава и тя показва значителен напредък, но е необходим продължителен престой в турската болница.

На 19 юли м. г. в LIV Istanbul е извършена четвъртата трансплантация на стволови клетки и stem cells derived exosomes (екзозоми). Процедурата отново стана под пълна упойка, тъй като е инвазивна. Правят се трансплантации на стволови клетки и през следващите няколко месеца.

Не изпускай тези оферти:

В момента Бела е подложена на нова специфична медикаментозна терапия за мозъка. Тя започва все по-често да се усмихва, да сяда самостоятелно, да стъпва на крачета, вече се храни, показва характер и може да плаче по-силно от здраво дете. Пътят към нейното пълно оздравяване и възстановяване е дълъг, но момиченцето е изключително упорито .“Нали няма да умра?“, пита. И се усмихва на мама и тати.

„Всичко, което се прави в Истанбул ежедневно за нея от страна на лекари и терапевти, за съжаление не се извършва в България. Тук нямат такава практика, както в България, с лека ръка да се отпише малко дете и да се прати в графа „неспасяем случай…

И Слава Богу! Преди година, доведохме тук – в Турция, жив труп, а днес малкото ни съкровище се усмихва, храни се, сяда сама, стъпва на крачета, изразява мнението си с емоции… жива е…“, разказват близките й на Facebook страницата на детето.

„Нека не спираме да държим малката ръчичка на нашата Бела, докато не я видим здрава и щастлива. Нека ѝ помогнем да се върне в България, стъпила здраво на крачетата си. Нека заедно, да покажем на онези лекари в България, които я изпратиха към палиативни грижи, че са сгрешили и не бива с един замах, да отписват деца от живота!“, призовават те.
Лечението на Бела в Турция продължава.

Моля помогнете да върнем усмивката на детето, която не слизаше от лицето му, призовават от групата на детенцето:
https://www.facebook.com/groups/917646809094657/

Дарителска сметка Fibank
IBAN: BG85FINV91501317557550
BIC: FINVBGSF
Титуляр: Белослава Бисерова Бориславова
PayPal: http://PayPal.me/BBorislawow

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Богат мъж се разболял тежко и разбрал, че идва краят му-Ето какво се случило, когато помолил за помощ
Next: Запазете си тази рецепта с бъз, защото вече зрее и като си наберете, ще направите много силна напитка за здраве

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.