Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Намерих за странно, че съседът търка прозореца на колата с ябълка.. Оказа се страхотен трик
  • Новини

Намерих за странно, че съседът търка прозореца на колата с ябълка.. Оказа се страхотен трик

Иван Димитров Пешев април 24, 2024
sdfbfgbdgfnhgngfnmg.png

Този трик ще бъде полезен, ако вали дъжд или сняг по време на пътуването ви.

Не винаги можете да разчитате на благоприятни условия за шофиране. Дъждът и снегът могат да създадат проблеми на шофьорите.

Понякога дори чистачките на предното стъкло отказват, което прави шофирането опасно. За да направят шофирането в дъжд по-удобно, някои шофьори използват лесен и прост трик.

За това ще ви трябва половин ябълка. Трябва да натъркате предното стъкло с нея.

Киселината, съдържаща се в този плод, ще създаде така наречения „лотосов ефект“ на повърхността.

„Ефектът на лотос“ се отнася до изключително ниска омокряемост на повърхността. Пример за това са листата и венчелистчетата на лотоса.
Капките лесно се търкалят от тях, като същевременно улавят мръсотия.

Това е лесен начин да направите предпазен слой на стъклото на автомобила и да си създадете удобството от удобно шофиране в дъжда. Така ще смажете чистачките и те ще се движат по-лесно по стъклото.

Още една интересна новина:

Не всеки знае за това: колко често наистина трябва да миете ръцете си със сапун?

Всеки знае, че ръцете трябва да се измиват старателно със сапун.

Не всеки обаче знае колко често трябва да се прави това.
Защо трябва да си миете ръцете

През целия ден хората посещават много различни обществени места, където има много вируси, гъбички и различни бактерии.

В резултат на това те могат да се окажат по ръцете им. И когато човек докосне лицето си с мръсни ръце, те могат да влязат в тялото.

В резултат на това тези микроорганизми могат да причинят различни инфекции и заболявания.

Затова е важно да си миете ръцете след посещение на такива места. Това трябва да се направи със сапун. В крайна сметка само горещата вода не може да неутрализира бактериите.

Също така трябва да измиете ръцете си със сапун след посещение на тоалетната.
Колко често да се мият

Няма точен отговор на този въпрос. Трябва да миете ръцете си всеки път, когато се замърсят.

И за всеки човек е индивидуално.

Специалистите съветват да миете ръцете си поне шест пъти през деня.
Кога да се мием

Ръцете трябва да се измиват след излизане навън и след контакт с болни хора.

Те също трябва да се измиват преди хранене или след кихане.

Освен това трябва да измиете ръцете си със сапун, ако сте приготвяли сурова риба или месо.

Препоръчително е да правите това след контакт с животни, дори домашни.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Извънредно! Стягаме се за епидемия, ще бъде обявявана във…
Next: Проф. Рачев посочи какво време да очакваме за празниците

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.