Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Написа ми съобщение, че се връща с влака. Изпрати ми и селфи, на което изглеждаше уплашен
  • Новини

Написа ми съобщение, че се връща с влака. Изпрати ми и селфи, на което изглеждаше уплашен

Иван Димитров Пешев януари 29, 2023
mrasmtasindas.jpg

Нови следи по случая с изчезналия студент Мартин Иванов. Сигнал, че е забелязан в София, доведе в столицата неговите родители. Те получили и съобщения от неговия телефонен номер, но апаратът вече е изключен.

Сигналът доведе родителите на Мартин до столичен мол. Те получили съобщение от младеж, който обяснил, че вчера вечерта е видял студента в търговския център. По думите му момчето е изглеждало притеснено. Преглеждат се записи от видеокамерите, за да се разбере дали в действителност Мартин е бил в мола вчера.

 

„Сигнал през фейсбук от момче, което работи в книжарница в този търговски център. Той ми написа, че е забелязал подобно описание в 20.30 часа, че е бил видимо притеснен. С вече доста сплъстена коса.

Не изпускай тези оферти:

Значи най-вероятно не се е къпал; Решихме да дойдем да проверим камерите на центъра, за да видим дали е той. Да знаем дали е жив. Прегледаха записите, но казаха, че ще ги прегледат още по-обстойно. Очакваме съдействие то самия търговски обект вътре“, каза Силвия Георгиева пред БНТ.

Родителите му също така са получили и съобщения от неговия телефонен номер, който вече е изключен.

 

„Помолих го да ми пише, че е добре. Пътували към Пловдив. И ми изпрати само снимка на прозорец на влак или автобус не мога да разбера и се вижда едно поле.

Това е за вчера. А предната вечер пак получих пак смс от него „Утре се прибирам с влака“ Де факто вчера трябваше да се прибере, както ми е написал и аз го помолих да ми, прати селфи да видя, че е добре. Изпрати ми снимка.

Видимо уплашен изглежда на снимката и дотам беше комуникацията. Друго не ми е написано. Много хора споделят публикациите, много коментари има. Хората съдействат, пращат“, каза още майката.

 

Мартин изчезна на 25 януари вечерта, след като се качил във влака от Пловдив за Стара Загора. Бил е облечен с тъмносиньо яке, черни дънки, кафяв пуловер, черни маратонки. Той е с дълга коса, висок 185 см.

Призоваваме своите читатели, ако сте видели момче, което съвпада с описанието на Мартин, да се свържете с майка му на телефон 0899 05 46 61.

 

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Отново изчезнал в Перник: Изпари се и младо момче от фестивала Сурва
Next: 1 февруари до 28 февруари 2023: период на МОЩЕН паричен късмет за няколко зодии

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.