Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Напитката, която гони безсънието завинаги. Природата ни го е дала щедро, ние просто трябва да си го изцедим
  • Новини

Напитката, която гони безсънието завинаги. Природата ни го е дала щедро, ние просто трябва да си го изцедим

Иван Димитров Пешев септември 27, 2023
gsfdhfghgfh.png

Безсънието е един от факторите, който може да ни създаде изключителен дискомфорт и да повлече след себе си куп както здравословни проблеми, така и служебни главоболия.

Всеизвестна истина е, де добрият сън ни дава нужната за деня енергия, свежест и сила. Обратно, липсата му води до мрачно настроение, главоболие, слаба концентрация и рязко понижаване на работоспособността.

Два независими един от друг научни екипа обаче откриха, че срещу безсънието има чудесен природен лек. Това е сокът от череши, които по българските ширини са много разпространени и изключително вкусни. Учени от университета в Луизиана направиха експеримент, в който 2 седмици даваха на доброволци сок от череши.

В резултат измъчваните от безсъние са спали средно с 83 минути повече, разбра Ко4.

Ефектът на сока чудо се дължи на съдържащия се в него триптофан, който организмът преработва до мелатонин, който всъщност е хормон на сънливостта. Две чаши на ден сок от череши вдигат много рязко ефективността на съня, категорични са учените от университета на Нортъмбрия.

Те са разширили експеримента си, като са давали на доброволци и сок от вишни. Резултатът също е повече от добър – продължителността на съня им се е увеличила средно с по 25 минути.

Препоръчително е сокът от череши да се приема вечер, един час преди лягане.

Ето и още няколко съвета за добър сън:

1. Изработване на стабилен режим за работа и почивка, като се спазва определен час за лягане и събуждане;

2. Направете списък за задачите на следващия ден и освободете ума си от тях;

3. Направете си ритуал за сън (определена музика, книга, вана);

4. Вечер да се избягва приемането на стимуланти – кафе, чай, шоколад;

5. Леглото да се използва само за сън;

6. Да не се стресираме, ако усещаме, че не спим достатъчно добре, и да не поглеждаме към часовника, ако се събудим през нощта;

7. Да се избягват физическите упражнение поне 3 часа преди лягане;

8. Ако не успеете да заспите за 30 минути, станете и правете нещо скучно, докато ви се доспи;

9. Помещението за сън да е проветрено, с умерена температура и без ярка светлина;

10. Чаша топло мляко, топла вана, ритмична музика; лавандула или други билки да се поставят под възглавницата;

11 . Прием на таблетки мелатонин или други лекарства, но ако те могат да се избегнат, е по-добре.

Източник: Виж ти

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Беше едва на 41, радваше ни от телевизионния екран. Нека почива в мир, издъхнал е в съня си
Next: Помните ли Сашко, когото цяла България издирваше? В момента той прави нещо безпрецедентно

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.