Както е известно и тази година ще преместим часовника с един час напред в сутринта на 31 март. Така лятното време ще продължи до сутринта на 27 октомври, когато пък ще го върнем с един час назад.
След предварителни обсъждания три години по-късно, през 2018 г., Европейската комисия предложи смяната на часовото време да се отмени, като държавите членки запазват правото си да решат коя часова зона да важи за техните територии. До този момент окончателно решение по въпроса в България не е взето и тази идея замразена за обсъждане в Съвета на Европейския съюз, защото не може да се стигне до консенсус кое часово време да бъде въведено – лятното или зимното. Няма никакви изгледи за скорошно решение по този въпрос, предаде Телеграфната агенция.
След лобирането срещу лятното часово време от страна на председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, през 2018 г. Европейският парламент прави проучване, което показа, че голямо мнозинство от европейците подкрепя премахването на лятното часово време.
Всъщност в онлайн проучването участваха само 4,6 милиона европейци – три милиона от тях германци, които доминираха в лагера на привържениците на премахването. Във Великобритания, например, само 13 000 души си направиха труда да гласуват.
Общо около 80% от участниците в проучването са поискали да се премахне зимното часово време. Резултатите показват и значително възрастово разделение, като хората в Европа над 50 години са против смяната на часовника, а хората под 24 години са или за лятно часово време, или не се притесняват.
Лятното часово време е система, въведена за спестяване на разходи за осветление чрез увеличаване на използването на дневна светлина.
При нея официално прилаганото време се измества обикновено с 1 час по-напред от астрономическото време, като остава така за пролетните, летните и ранните есенни месеци (септември и октомври). С това се цели подсигуряване на по-добро съвпадане на часовете от светлата част на денонощието и активните часове за работа и училище. Лятното часово време е най-често използвано в районите с умерен климат, поради значителните изменения в съотношението светла/тъмна част на денонощието, в зависимост от сезона на годината.
През последните години редица държави се отказват от използването на лятното часово време. Сред тях са Казахстан – 9 от 14 области (2004), Киргизстан (2005), Ирак (2007), Пакистан (2009), Бангладеш и Грузия (2010), Армения (2011) Египет (2014), Азербайджан (2015). В периода 2011 – 2014 Русия остава целогодишно на лятното часово време, но след недоволство от жители в различни региони на Руската федерация заради късния изгрев, правителството взема решение през 2014 страната да остане за постоянно на зимното часово време, като това важи за цяла Русия и части от Украйна (п-в Крим, областите Донецк и Луганск). Държавите, които се отказват от зимното часово време и остават за постоянно на лятното, са Аржентина (2009), Беларус (2011), Чили, Турция и Севернокипърската турска република (2016), също така Сингапур, Узбекистан и част от Малайзия (в останалата част действа т.нар. „Малайзийско часово време“).
През 2007 Венецуела въвежда собствена часова зона като с декрет на тогавашния президент Уго Чавес, времето се измества с половин час назад. Канадската провинция Нюфаундленд също има половин часова разлика спрямо другите провинции по атлантическото крайбрежие на страната.
В началото на 2018 г. в Европейския парламент се водят дебати по отмяна сезонната смяна на часовото време на територията на целия Европейски съюз, като се обсъждат икономическите ползи, но и вредите за здравето от смяната на времето. Проведено е и онлайн допитване до гражданите на ЕС.
Не изпускай тези невероятно изгодни оферти: