Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Напрежението ескалира! Денков избухна: Този път ще бъда рязък, Радев не…
  • Новини

Напрежението ескалира! Денков избухна: Този път ще бъда рязък, Радев не…

Иван Димитров Пешев октомври 26, 2023
efewdbfghfgsdsdadas.png

За нас миграцията е огромен въпрос, Украйна и подкрепата за нея, как да се подходи за ситуацията в Израел – всичко това има отражение и няма как да ги отделим.

Очаквам първо да се приеме, че фокусът трябва да бъде защитата на външните граници, работата с трети страни и от тази гледна точка, че България и Румъния ще бъдат много по-ефективни вътре в Шенген.  Това заяви премиерът на България Николай Денков в Брюксел.

 

Той се присъедини към критиките на финансовия министър към президента Румен Радев:

„Ще бъда по-рязък – с този си акт президентът Радев не защитава българските интереси. А дали защитава чужди интереси – всеки сам да помисли. Аз смятам, че сезирането на Конституционния съд не беше правомерно, не трябваше да го прави.

Интереси

Може би това защитава интересите на други държави – Русия, Сърбия, Унгария, но не е и на България“, заяви още той във връзка с решението на президентът Румен Радев да реферира таксата, наложена върху преноса на руски газ, върху Конституционния съд на Република България.

Денков коментира и искания писмен отговор от депутата от ДПС Делян Пеевски по казуса „Лукойл“. „Има законов срок, в който да се даде писмен отговор – 14 дни. След като има въпрос, ще отговорим. Срокът се определя не от това какво иска г-н Пеевски, а от това какви са правилата“, посочи той.

Премиерът изтъкна, че работят много добре с вицепремиера Мария Габриел. „Всички трябва да се подкрепяме да преодолеем препятствията. Както Пеевски има въпроси към мен, така и други депутати могат да имат въпроси към нея“, сравни министър-председателят.

Законите

„Промените в законите вървят в темпото, което съответстваше на най-оптимистичните очаквания и изискванията на ЕК и Венецианската комисия. Ние напредваме. Дали това ще доведе до приемане на България – не зависи от нас.

Тези промени са необходими на българските хора – ние искаме правосъдна система. Искаме по-добре защитена граница, за да не влизат мигранти, защото някои от тях може да имат терористични наклонности. Вероятността е много над 0% да ни приемат, но не е 100%“, изтъкна Денков.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Тази новина чакахме, Рюте ни отваря вратата към…
Next: Ето кога да сложим киселото зеле, за да стане готово за Коледа

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.