Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Напрежението пред МС ескалира! Протестиращи в сблъсък с полицията
  • Новини

Напрежението пред МС ескалира! Протестиращи в сблъсък с полицията

Иван Димитров Пешев септември 19, 2023
sdfhdfghfgjfgjgf.png

Недоволни земеделци изсипват вълна в центъра на София. За действията им алармираха читатели на БЛИЦ.

По думите им разсипана вълна има на бул. „Руски“, в района на БНБ и пред сградата на бившия партиен дом, където от септември заседават народните представители.

„В Триъгълника на властта ври и кипи. Има страшно много народ“, коментира столичанин пред медията ни.

Полицейското присъствие в района е засилено, стана ясно още от думите му.

По-рано днес от Националната асоциация на зърнопроизводителите съобщиха, че след 14:00, след приключване на протеста на миньорите и енергетиците, протестиращите земеделци ще бъдат пред Министерския съвет.

Междувременно репортер на БЛИЦ съобщи, че напрежението на протеста на миньорите е ескалирало и се е стигнало до сблъсъци с полицията.

Докато синдикалните лидери са били на разговор с премиера Денков, изнервените работници са влезли в конфликт с охраняващите протеста служители на реда. Протестиращите опитали да нахлуят в Министерски съвет. Полицаите обаче са успели да овладеят ситуацията и нещата са се успокоили.

„Явно някой мисли, че може да се подиграва с миньори и енергетици. Вече час и половина няма отговор от преговарящата ни група. Явно са им взети телефоните. Някой от нашата група да излезе. Ние не сме кротки като тревата“, възмутиха се те.

Миньори и енергетици от въгледобивния сектор излязоха на национален протест, организиран от КНСБ и КТ “Подкрепа”. Около 4000 души от цялата страна пристигнаха за протеста в София.

Шествието им тръгна от площада пред храм-паметник “Александър Невски” и премина по централни столични булеварди, които бяха блокирани.

Протестният митинг се проведе в Триъгълника на властта – пред сградите на Народното събрание и Министерския съвет.

Протестиращите настояват за конкретни решения за запазване на енергийната обезпеченост.

Според президента на КНСБ Пламен Димитров предоговарянето по ПВУ с цел намаляване на емисионните проценти не се е случило.

“Нямаме никакво развитие и успех. Териториалните планове за справедлив преход не предвиждат нищо ясно за бъдещето на регионите, това възобновява недоволството. Искаме властта да поеме общ ангажимент за национално споразумение за справедлив преход с точни параметри какво ще се случи до 2038 г. Имаме среща с Денков, срокът за действие е до 28 септември”, заяви той.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Оптимистично от НОИ: Пенсията за стаж и възраст скочи
Next: Крупна сделка: Продадоха прочут български завод за колосална сума

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.