Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Напрежение между протестиращи и полиция пред сградата на ЦИК
  • Новини

Напрежение между протестиращи и полиция пред сградата на ЦИК

Иван Димитров Пешев октомври 28, 2023
cdsafsdgsfdbfdhgerher.png

Протест се провежда пред Централната избирателна комисия. Той е организиран в социалните мрежи заради вчерашното решение за отмяна на машинния вот.

Преди минути на протеста възникна напрежение между протестиращите и полицията, съобщава БНТ.

Изключително засилено е полицейското присъствие в района.

Недоволството на хората е предизвикано след снощното решение на ЦИК да отпадне машинния вот на предстоящите местни избори, както и на балотажа следващата неделя.

Така избирателите ще имат възможност да гласуват само с хартиена бюлетина.

“Идвайте да се съберем достатъчно, за да пробием кордона и да стигнем до входа на сградата! Идвайте да окаже натиск и да принудим ЦИК да отмени позорнито си решение и да върнем машините! Идвайте и носете яйца и домати за цикаджиите!”, призовават от БОЕЦ на фейсбук страницата си.

Междувременно съпредседателят на парламентарната група на ПП-ДБ Атанас Атанасов поиска незабавна процедура за освобождаване от длъжност на ръководството на ДАНС. “Действията на Държавната агенция “Национална сигурност” представляват заплаха за националната сигурност на Републиката и демократичното функциониране на институциите, защото компрометираха изборния процес. Призовавам Министерски съвет незабавно да започне процедура за освобождаване от длъжност на ръководството на ДАНС заради злоупотреба с власт”, написа Атанасов във Фейсбук.

Той настоя и председателя на Народното събрание Росен Желязков да публикува доклада на ДАНС, който няма гриф за сигурност, за да може българските избиратели да разберат въз основа на какви данни ЦИК забрани машинното гласуване. ГЕРБ от своя страна призоваха министър-председателя Николай Денков да публикува на сайта на Министерския съвет доклада на ДАНС.

“Не разбираме защо, след като ДАНС е пряко подчинена на премиера и след като докладът е изпратен до премиера, Кирил Петков и Атанас Атанасов призовават друг да публикува доклада. Припомняме също, че заместник-директор на ДАНС е бившият депутат от ПП Петър Петров”, се казва в позицията на ГЕРБ.

От правителствената пресслужба съобщиха, че министър-председателят акад. Николай Денков ще направи изявление днес от 14 ч. в Министерския съвет.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Важно е! Всеки клиент на тази голяма наша банка трябва да прочете това
Next: Къщата на Гала смая България

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.