Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Напръскайте пода и мебелите с това и 2 седмици няма да има прах
  • Новини

Напръскайте пода и мебелите с това и 2 седмици няма да има прах

Иван Димитров Пешев март 30, 2024
sdfvfdsbfdbdnggfmj.png

Почистването е неразделна част от живота на всяка домакиня, но почистването на праха е сред най-досадните задължения. Тази дейност може да отнеме твърде много време и усилия. Особено когато става въпрос за почистване на пода. Опитните домакини знаят как да се отърват от праха по мебелите и огледалата с помощта на препарат, който приготвят сами у дома. За целта се използва омекотител за пране. Този препарат съдържа компоненти, които предотвратяват електростатичното взаимодействие.

Именно това свойство се оказва полезно при почистване на пода и мебелите. Без прах за 2 седмици – ето каква е тайната При измиване на пода с омекотител върху повърхността се образува тънък филм, който отблъсква натрупването на прах. Това се обяснява с факта, че филмът има неутрален електрически заряд. В резултат на това прахът не утаява.

За да приготвите този разтвор трябва да изпълните следните стъпки: Разредете омекотителя във вода в съотношение 1:10. Нанесете получения разтвор върху пода с помощта на парцал или моп. Оставете пода да изсъхне. Процедурата трябва да се повтаря на всеки 2-3 седмици.

По този начин можете значително да намалите количеството прах на пода. Това ще ви помогне да спестите време и усилия за почистване. Приготвеният препарат може да се използва и за нанасяне върху повърхността на мебелите с помощта на бутилка с пулверизатор.

Задължително е разтворът да се нанася върху вече почистена повърхност. Други приложения на омекотител в домакинството Омекотителят за тъкани помага за нежно почистване на дървени маси и плотове, столове, шкафове и рафтове.

Капнете малко продукт върху гъба, избършете замърсените зони и изплакнете с вода. Белите петна, които се появяват по кранове, вентили, душ врати и други повърхности, които са в контакт с вода, са ужасно досадни. Конвенционалните почистващи продукти по правило не могат да се справят с тях, тъй като се образуват петна поради съдържащия се във водата варовик.

Специални продукти, като лимонена киселина, помагат за премахване на варовикови отлагания. Но ако нямате под ръка, използвайте омекотител. С помощта на гъба го нанесете върху крана, плочките или друга повърхност, оставете за няколко минути и избършете с влажна кърпа. Петната ще изчезнат.

Отстранете стикерите от стъклото – няма значение кои: фабрични, останали на новите прозорци, или автомобилни. Омекотителят ще помогне за омекотяване на хартията и разтваряне на слоя лепило. При това без неприятните миризми, които обикновено оставят специалните разтворители.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Добра вест за пенсионерите: Със 100 лева вдигат пенсиите от тази дата
Next: Как се разпознава усещането при рязко падане на захарта

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.