Евтаназията е тема, която често буди спорове. От една страна тя предлага безболезнен изход за много неспасяемо болни хора, но също така противоречи на редица религиозни, морални и понякога дори медицински норми.
В световен мащаб евтаназията е законна само в седем държави: Белгия, Люксембург, Канада, Нова Зеландия, Испания, Холандия и Колумбия. Но какво би станало, ако евтаназията се прилага не само за неспасяемо болни?
Отговор на този спорен въпрос идва от Канада. Влязъл във сила закон на практика позволява евтаназията за хора, живеещи в тежка бедност. Държавата обещава да поеме разноските по асистираното самоубийство на всеки „който не може да продължи да живее с достойнство“.
Защо Канада евтаназира бедните?
Статия с този въпрос излиза преди по-малко от месец в британско списание за политика The Spectator. Следват серия от коментари, които продължават и до днес.
Оказва се, че са необходими само 5 години, за да бъде променен законът за евтаназията и изискването за „нелечимо болни“ да се трансформира в „страдащи“. На практика терминът обхваща и хора без сериозни медицински проблеми.
Канадската държава обещава да покрие разходите по асистираното самоубийство на всички свои граждани, намиращи се под прага на бедността. Зад този „хуманен акт“ може би прозира студената логика, че евтанизирането на хората в крайна бедност е по-евтино, отколкото социални проекти, които биха им помогнали да живеят. Така човешкият живот буквално придобива цинично измерима стойност.
Вече не липсват примери, за хора „възползвали се“ от „прогресивната и щедра“ услуга на канадската държава.
След като безуспешно се моли за достъпно социално жилище, канадка решава, че програмата за спонсорирана от държавата евтаназия е по-добрата алтернатива.
„Правителството ме вижда като заменим и безполезен боклук, който само се оплаква“, заявява в предсмъртното си обръщение 51-годишната София от Онтарио. В продължение на две години тя и приятелите безуспешно молят за по-добри условия на живот. Единственото, което държавата прави, е да й осигури безплатна евтаназия.
Следва втори втори случай с доста сходства. Жена, страдаща от хронична болест и живееща единствено с пенсията си по инвалидност, кандидатства по програмата за асистирано самоубийство, заради трудности с намирането на подходящо жилище.
И двете жени са с месечен доход от 1 169 долара, които се оказват недостатъчни. Цената на наемите в големите канадски градове е доста висока. Малък едностаен апартамент в Торонтно струва средно 1404 долара на месец. В Отава наемите за същия тип жилище са 1000 долара. Цените на водата, тока, храната, лекарствата и дори градския транспорт правят живота с около 1 000 долара на месец близо до невъзможен без помощи.
Според критиците, невъзможността на държавата да осигури по-високи пенсии, достатъчно социални жилища и безплатни лекарства стои в основата на проблема.
Когато Канада въвежда законодателство за асистирано самоубийство през 2016 г., противниците изразяват опасения, че уязвими групи могат да бъдат умишлено насочени към евтаназия или че Хипократовата клетва ще стане отживелица.
Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате: