Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Наталия удуши 8-годишния си син и се опита да удави братчето му
  • Новини

Наталия удуши 8-годишния си син и се опита да удави братчето му

Иван Димитров Пешев април 20, 2022
ovoalvalvair.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Майка рускиня от Уисконсин е обвинена, че е удушила осемгодишния си син и се е опитала да удави по-големия му брат във ваната, твърдейки, че се е „вълнувала“ от войната в Украйна и е вярвала, че децата й ще бъдат отнети от режима на Владимир Путин, съобщава „Дейли мейл“.

41-годишната рускиня Наталия Хичкок се яви в съда във вторник в обвинение в умишлено убийство от първа степен и опит за умишлено убийство от първа степен.

Докато я извеждаха от съдебната зала в края на изслушването, видимо разтревожена Наталия се обърна към съпруга си Джеф Хичкок, с който са заедно от 15 години, и други роднини, седнали в залата и им каза: „Много съжалявам. Обичам ви. Не знам какво се случи“, съобщи WBAY2.

Наталия Хичкок удушила най-малкия си син Оливър с голи ръце в семейния апартамент в Шебойгън Фолс на 30 март. Тя направила опити да посегне на живота си чрез предозиране с лекарства и намушкване в гърдите си, но оцеляла.

Твърди се, че Хичкок била ядосана, че не може да резервира самолетни билети, за да посети родителите си в Русия. Наскоро тя започнала да пие водка и изпитвала „приливи на ярост“. Според съпруга й, който е роден в Украйна жената изпадала в параноя, заради продължаващата руска инвазия в Украйна.

От разследването става ясно, че в дните преди инцидента Наталия помолила съпруга си да купи екипировка за оцеляване, пистолети и ножове, защото се страхувала, че семейството им ще бъде нападнато.

Трагедията се е разиграла в 17:00 часа на 30 март. Служители от полицейското управление на Шебойгън Фолс получили обаждане на 911 от Джеф Хичкок, казвайки, че съпругата му е нападнала сина им.

Отзовалите се ченгета открили Оливър да лежи без да реагира със синини около врата и кръв, стичаща се от носа и дясното ухо, които признаци сочат удушаване.
Лекарите, които са били извикани на местопроизшествието, са извършили реанимация на осемгодишното дете, преди да го транспортират до болницата „Свети Никола“, откъдето по-късно е прехвърлено в детската болница в Милуоки, но по-късно починал.

11-годишният син на двойката също е бил в апартамента и е казал на разследващите, че майка му се е опитала да го удави във ваната.

Той разказал, че след като е потопила главата му под водата, започнала да натиска цялото му тяло надолу, за да не може да излезе, но за щастие момчето успяло да се измъкне и да си поеме въздух“.

Детето казало, че водата не била много, и че ако е била повече вероятно е щял да се удави.

Именно момчето намерило по-малкото си братче Оливър удушено под чаршаф в спалнята си на 30 март и извикал баща им.

 

Когато се приближил до Оливър видял червени точки по лицето му и казал, че краката му били бели. Той започнал да крещи силно, тогава баща им Джеф влязъл и започнал да прави изкуствено дишане на сина си.

Джеф Хичкок казал на следователите, че се тревожил за душевното състояние на съпругата си, докато тя гледала новините за войната в Украйна.

Той споделя, че майката на две деца, която до преди това не е консумимрала алкохол или наркотици, започнала да пие водка и „станала агресивна, когато била ядосана“.

 

Джеф казал на полицаите, че три или четири дни преди убийството тя го помолила да купи печка за къмпинг и гориво, което той направил, „за да я накара да се чувства в безопасност“. Тя също искала да се снабди с оръжия и стрели, но съпругът й отказал да изпълни това искане.

„Тя също искаше да отиде до Русия да види родителите си, но не можеше, което я ядоса“, разказва мъжа й. „Войната между Русия и Украйна е повлия на Наталия и тя започна да пие алкохол“.

Джеф Хичкок разказал на детективите, че на 30 март той е дремнал, когато по-големият му син се разкрещял, че по-малкият му брат е „мъртъв“. Тогава съпругата му дошла при него и казала: „Аз убих Оливър.“

Съпругът каза, че след това Наталия започнала да обикаля апартамента с нож, „замаяна“ и заплашвала, че ще убие всички в къщата.

На разпита Наталия Хичкок казала, че е удушила най-малкия си син, за да го спаси от малтретиране.

41-годишната жена казала, че докато съпругът й дремел, а синовете й играели видеоигри, „тя започнала да си мисли, че руското правителство ще отнеме децата й и ще ги малтретира.

Тя също така каза, че не е контролирала мислите си, чувала гласове и този ден й бил като „мъгла“.

Тя решила да убие Оливър, защото той бил „най-младият и най-уязвимият“.
Тя казва, че Оливър не би могъл да се защити, ако е бил малтретиран и смята, че е по-добре да го убие, отколкото да гледа как го малтретират.

След това майката описала как „поставила двете си ръце около врата на момчето и стискала възможно най-силно, докато Оливър спрял да диша“. Тя забелязала, че лицето на Оливър побелява, след като той загубил съзнание и паднал на пода, тя грабнала кухненския нож и започнала да се пробожда в гърдите.

Жената обаче отрече да се е опитвала да убие по-големия си син, като каза на полицията, че е потопила главата му във ваната, „за да го изплаши и да разбере, че животът му е в опасност“.

Наталия отрече, че страда от психични проблеми. Ако бъде призната за виновна по обвинението, тя може да получи доживотен затвор.
Междувременно Ерик Хичкок, чичото на Оливър, стартира кампания GoFundMe, за да помогне на брат си, който работи като шофьор на камион, да се грижи за оцелелия си син, вече като самотен родител.

Чичото разкри също, че скърбящият баща на Оливър е взел решението да дари органите на сина си, за да помогне за спасяването на други четири деца.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Сериалът Слуга на народа със Зеленски би рекордите по гледаемост
Next: Аз съм закръглена жена, която се осмели да облече бикини на плажа за първи път и ето реакциите

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.