Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Наша астроложка отговори на най-задаваните въпроси жив ли е и къде е Сашко
  • Новини

Наша астроложка отговори на най-задаваните въпроси жив ли е и къде е Сашко

Иван Димитров Пешев ноември 18, 2022
saskhaosmceche.jpg

Известната астроложка Виктория Маринова направи хороскоп с въпроса „Жив ли е, къде се намира Сашко?”. Ето какви насоки даде тя на близките на изчезналия 12-годишен Александър Цветанов от Перник и на стотиците хора, които се включиха в издирването му. 

Хороскопът е построен от астроложката в неделя, като тя вярва, че към момента на съставянето му малкият Сашко е жив. На страницата си VictoryAstro тя посочва и мотивите да се ангажира и тя да помогне за намирането на детето:

„С помощта на Астрологията може да се търсят и намират изгубени предмети и хора. И понеже втора нощ не можех да мигна, а очите ми зачервени от плач и все към кревата-кола, където кротко спи моето внуче с аутизъм, което на три пъти ми изчезваше за части от секундата и знам какъв кошмар съм изживяла, макар за няколко минути, докато се появи пред погледа ми…”

Следва описание на хороскопа, в който астроложката споделя: „Като назован по име го гледам по 7-ми дом, представен е от Нептун и Юпитер, разположени в негов 1-ви дом и ретроградни – насаме със себе си, вглъбен в своя вътрешен свят, близо до вода…”

Не изпускай тези оферти:

Според астроложката малкият Сашко, който е с аутизъм, не е скрит, „както ако беше разположен в негов 12д., вижда се”.

Виктория Маринова посочва: „Неговият 1-ви дом описва също баба му по бащина линия, която държи вратата на дома си отворена и подпряна с шише вода. Това е също домът на майка му, нейният бащин дом – идея си нямам откъде е и дали детето е посещавало дома на дядо си по майчина линия”. 

Луната има да извършва доста аспекти, управлява негов 5-ти дом и попада в 4-ти дом – игра, спорт и отдих в населеното място където живее, Луната в Рак описва родния дом, майката, близка жена, която полага майчини грижи, храна и хранителни помещения, като кухня, ресторант и подобни, твърди астроложката.

ЗНАК РИБИ – това място, според хороскопа, може да бъде болница, аптека, док, навес за лодки, ателие за химическо чистене, приют, дом за възрастни, подслон за нощувки, пункт за санитарна обработка или пречиствателно съоръжение, място за уединение, обор за едри животни.

Може да е на места за риболов или в близост до тях, в плавателен басейн, в низини или на участъци, които биват заливани, в блата или край тях, на уединени участъци с тресавищна почва, близо до извор или река, на необичайно място, на влажни участъци, в езера, насочва още астроложката.

Съответстващи цветове – бледолилав (като цветовете на лавандулата) и цветът на морските вълни.

Посока – изток, малко под средно равнище.

Понеже двете планети, които описват търсеното момче, са ретроградни, това е указание, че изгубеният се намира не някъде отделно, а лежи зад или под нещо, или е скрит (затиснат) между разни вещи. И разбира се, е необходимо по-внимателно търсене. При това положение за връщането му може да отиде доста дълго време.

Сигнификаторът Нептун се намира близо до куспидата на негов 1-ви дом, а понеже планетата се движи ретроградно, сякаш стремейки се да се върне в предишния дом 12, то търсеният ще се премества на друго място, различно от онова, на което е бил изгубен.

Това друго място е описано от знак Водолий и може да бъде летище, клубно помещение, фабрика или завод, гараж, ремонтна работилница, шосе, ж.п. гара, обществено място, на места където се паркира автомобил, на земя, която някога е била селскостопански участък, а се е превърнала в луксозен квартал, в горски масив с пътеки, изброява възможните укрития на детето Виктория Маринова.

„Конкретно на въпроса – когато съм го задала със сигурност е жив Сашко, а като краен резултат ще бъде намерен – Луната е в хармоничен аспект със Северния лунен възел и с последен аспект, също хармоничен, с неговия съуправител Юпитер”, категорична е тя.

„Бог да го пази и закриля!”, призовава астроложката Виктория Маринова.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Безкрайно тъжен ден: Почина Анахид Тачева
Next: Сложих го под очите – на сутринта нямах и следа от бръчките. Прекрасен ефект още след първата процедура

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.