Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Наша гурбетчийка: Живея в Испания, родителите ми починаха, а сега брат ми иска всичките имоти за себе си…
  • Новини

Наша гурбетчийка: Живея в Испания, родителите ми починаха, а сега брат ми иска всичките имоти за себе си…

Иван Димитров Пешев януари 18, 2024
sdfvsdfgfdhfghfg.png

Във форум попаднахме на изповедта на една българка, която иска да остане анонимна. Просто търси да се отърве от това, което и тежи. Тя живее от известно врреме в Испания, даже доста дълго – 20 години. Мъжът ѝ е българин и там са създали семейство с две деца.

Работят, здрави са и нищо не им липсва

Преди 6 месеца обаче нейния баща почива. Майка ѝ починала преди две години. И сега нейният брат е решил, че всички имоти на семейството му принадлежат. Тя се шокира от наглото му искане и опитва да разговаря с него.

Той обаче е категоричен, че тя живее в чужбина, а той се е грижил за родителите

Заради това трябва да получи всичко. Това включва къща на два етажа с голям двор, както и няколко парцела. Показал ѝ е документи, според които той наследява всичко и то вече е негово. Тя признава, че той е полагал повече грижи за тях.

Тя се прибирала за всички празници и по месец през лятото. Не вярва обаче родителите ѝ да не са оставили нищо за нея. Тя си мисли, че нейният брат е фалшифицирал документите. Тя не е опряла до материалната нужда, но е принципно.

Брат ѝ също се е уредил в живота

Има няколко фирми, които вървят, води охолен живот. Тя подозира обаче, че жена му ламти за още и още, защото постоянно си купува скъпи дрехи. В същото време не работи, той я издържа. Имат само едно дете и то се гледа от бавачки, защото майката не иска да се занимава.

Жената е намерила адвокат и смята да съди брат си

Тя има пари, но си ги е заслужила с труд. И за всичко, което е придобила, тя се е лишила от нещо друго. Все пак таи надежда, че той ще се опомни и ще се разберат мирно. Но се съмнява в това.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Време е в България да се върнат забравените български женски имена, ето кои са те
Next: Ето кои култови звезди ще участват в новия сезон на Капките. Халваджиян бил принуден да покани…

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.