Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Нашенец от село Леденик отглежда чудотворната гъба шийтаке, лечебна е
  • Новини

Нашенец от село Леденик отглежда чудотворната гъба шийтаке, лечебна е

Иван Димитров Пешев май 26, 2023
gastasyasyasdasdas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Японски лечебни гъби отглежда повече от 20 години Атанас Попов от великотърновското село Леденик, научи ko4.

Производителят на екзотичния мицел твърди, че те действат като имуностимулатор и помагат при много заболявания. В специално пригодена домашна лаборатория той отглежда над 30 вида гъби, които според него се използват и във фармацията.

Само на 5 километра от старата столица търновецът Атанас Попов е оборудвал малка лаборатория и произвежда мицел за най-ценните в света гъби шийтаке, майтаке и черната китайска гъба.

Лечебните им свойства са познати в Азия от 5000 години и за тях е доказано, освен като профилактика, че могат да излекуват и болен със страшната диагноза рак.

Търновецът се заселил в Леденик преди доста години и превърнал едно от помещенията на къщата си в производствена база. Повече от 20 лета той проучвал и изследвал чудотворните гъби, за да стигне до уникалния начин за производство на мицел в български условия.

Попов е завършил института по хранителна промишленост в Пловдив, а през 1985 г. специализирал в Чехия тънкостите при отглеждането на безценните гъби.

Българинът получил най-голямото признание за работата си от японски професор, който лично дошъл от Страната на изгряващото слънце в Леденик, за да се убеди в технологията, която българинът патентовал.

Ученият тествал мицела на нашенеца и за награда му подарил оригинална японска технология за производство на целебните гъби шийтаке, майтаке – танцуващата гъба и черната китайска гъба, известна като Окото на Юда.

Гъбата шийтаке всъщност е единствената, която подобрява състоянието на болни от рак. Свойствата ѝ се дължат на ценните полизахарид лентинан и алкалоида еритаденин. Тя съдържа ароматични аминокиселини, белтъчини и витамините А, В1, В2, В6, В12, С и Е, калций, магнезий, калий, натрий, фосфор, желязо, силиций и около 30 ензима.

Изследванията доказват, че шийтаке повишава клетъчния имунитет, влияе на високото кръвно налягане и преустановява развитието на тумори и патогенни микроби. Мицелът на другата гъба – майтаке, също се произвежда в село Леденик. Тя се препоръчва като съпътстваща терапия при онкологични заболявания и възпаления на панкреаса.

Черната китайска гъба пък е мощен имуностимулатор и храната, приготвена от нея, е божествена, казва Попов, който научил няколко рецепти от японците.

Цената на мицела на шийтаке и другите китайски гъби е сравнително скромна, предвид трудното ѝ производство. Гъбата се ползва изсушена и стрита за домашна употреба. Дневната доза е около 6 грама, разтворена в хладка вода, но задължително се употребява след консултация с лекар.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Това растение го има във всеки двор, а щом го залееш с олио става безценно
Next: Зловещ изоставен град беше купен мистериозно за 22 млн. и никой не знае защо

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.