Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Нашенец пое към България, за да умре при майка си
  • Новини

Нашенец пое към България, за да умре при майка си

Иван Димитров Пешев октомври 11, 2022
nasnasnenvnaev.png

Тежко болен българин, лекуван в Италия, реши да пропътува въпреки състоянието си 1400 км до родината си, за да умре в нея и до майка си, научи 365novini.

Това стана с помощта на Червения кръст от Милано, който му предостави линейка. Покъртителната история за последното пътуване на българина е разказана на сайта на медицинската организация от Милано, разкри „Монитор”.

34-годишният Николай, както е наречен, бил баща на двегодишно момченце. Заедно с него и жена си живеел в Италия. Но всичко се преобърнало, след като Николай бил поразен от тежка болест, която го парализирала. Лекарите от болницата, в която се лекувал, не могли да направят нищо друго, освен да констатират, че не подлежи на операция и е безнадеждно болен.

На българина останала една-единствена надежда – да види родината и майка си за последен път, преди да умре. В неговото състояние обаче полет със санитарен самолет бил изключен, още повече че семейството не можело да поеме разходите за него.

Не изпускай тези оферти:

Затова Николай се решил на друг вариант – напуснал болницата по свое желание и заедно с жена си и детето им решил да поеме към София с автобус от Милано.

Лекарите били против, защото пътуването можело да се окаже фатално за изтощения му организъм. Николай обаче искал на всяка цена да види майка си за последно. Тук настъпил обратът. На 7 септември в 13,30 ч. миланският Червен кръст получил обаждане от клона в Болоня, на който пък се обадило българското консулство от Милано, за да сигнализира за ситуацията с Николай.

Българинът бил решен да тръгне само 90 минути по-късно с автобус за родината си.

Само няколко минути преди тръгването на международния автобус съпругата получила обаждане, че италианският Червен кръст ще му осигури безплатно линейка, за да го откара до София. Разходите поело седалището на организацията в Милано. На 9 септември сутринта линейка с италиански санитари взела Николай и семейството му и през нощта пристигнала до дома на майката в околностите на София.

Болният син я прегърнал и целунал, всички били щастливи въпреки предизвестената трагедия. Няколко дни по-късно Николай издъхнал, но заобиколен от най-близките си хора в България.

Още новини:

Тина Хюз, 59-годишна медицинска сестра от Обединеното кралство е починала от сепсис, след като лекарите не успели да стигнат до съгласие за диагнозата й в продължение на 12 часа. Това съобщава Birmingham Mail.

Жената е приета в болница през август поради проблеми с уринирането, объркване и повръщане. До 8 септември същата година състоянието й се влошава и лекарите подозират сепсис.

Застрахователната компания, която по-късно разследва смъртта на жена, установи, че лекарите са имали спор в кое отделение да я настанят.

Около 3 часа сутринта на 9 септември Тина Хюз е преместена в отделението за критично болни, а около четири часа по-късно в интензивно отделение. На сутринта жената е била включена към апарат за дишане, но това не я е спасило.

В доклад от застрахователния фонд, който инициира прегледа на смъртта на жената, се казва, че има „ясно забавяне в диагностицирането на сепсис“ и в лечението на състоянието. Освен това фондът посочва разногласия сред лекарите относно необходимото ниво на грижа и в кое отделение на болницата Хюз трябва да бъде прехвърлен.

Адвокатът Джейд Елиът-Арчър, която представлява покойната дъщеря Ивет, заяви, че семейството се надява да попречи на други лекари да направят същата грешка./Zdrave.to

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Задължително заливам косата с 1 супена лъжица ракия преди лягане: Прави чудеса
Next: Експерт от БАН: Тепърва ще скачат цените, кашкавалът ще гони 30 лева, хлябът 3-3.50, а млякото

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.