Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Наш певец на косъм от смъртта, сподели потресаващи подробности от инцидента
  • Новини

Наш певец на косъм от смъртта, сподели потресаващи подробности от инцидента

Иван Димитров Пешев декември 17, 2023
fdsbdfbdfhfghgfjghjgh.png

Наш известен певец сподели потресаваща история отпреди няколко седмици при първия сняг, който натрупа на България. Той разкри, че е бил на косъм от това да загуби живота си и обвинява държавата за случилото се.

„С една моя приятелка бяхме на косъм… и за пореден път разбирам, че Държавата България не ме/те обича! Винаги съм усмихнат, позитивен и търся доброто във всичко, но просто понякога не става…“, категоричен е той.

Става въпрос за талантливия певец Лазар Кисьов, който преди години изгря в „Мюзик айдъл“ и оттогава не спора да се развива на музикалната сцена. Той е бил един от потърпевшите на пътя при падналия сняг на 25 ноември, който затрудни пътуването и голяма част от изпълнителите не успяха да стигнат до градовете, в които имаха предвидени участия.

„Държавата България само изисква…, изисква да си изряден към нея…, да си търпелив и да гледаш как децата ти загиват по улиците (блъснати от пияници и наркомани, които ще лежат 4/5 г или сами ще се убият от непочистен на пътя сняг)…, да гледаш как болниците са вече бизнес учреждения и търгуват с човешки животи, защото заплатите са по-ниски от на продавачка в супермаркет (уважение към тяхната работа)…, да гледаш как от страна производител, вече сме страна потребител…, да виждаш как деца се репчат на родителите си и нямат грам респект към нищо…, да забравяш и продаваш историята си за одобрението отвъд океана…, да ставаш свидетел на политически кражби и безхаберие…, да се чудиш още колко трябва да откраднат, за да им стигне!!! Много “да”-та станаха…“, пише Лазар в социалните мрежи.

И допълва: „Но знам и че обичам родната България и знам, че и тя ме обича…, тя всячески иска да ме задържи с красотите си тук, но Държавата България се опитва да ме откаже… Е, няма пък да стане! Държавата може да не ме обича, ама аз съм си е*аси пича! Надявам се, че и други няма да се откажат“.

Лазар обяснява, че пътуването му от Велинград до София е продължило 5 часа, точно за толкова време се стига от София до Дубай. Той не изпада в подробности относно това, което му се е случило на пътя, но вероятно става въпрос за завъртане на колата, което все шофьорът е успял да избегне и пътниците да се размионат с уплах.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Асен Василев с голяма новина за бюджета
Next: Край със смяната на стрелките на часовника

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
  • Самолетната седалка изскърца под мен, жален, почти човешки стон. Звук, който познавах твърде добре. Беше звукът на осъждането, звукът на общественото порицание, въплътен в парче плат и метал. Аз бях Мая. Жена с наднормено тегло, да, но и жена, която беше платила. Платила беше двойно.
  • Това беше константа в живота ми, толкова сигурна, колкото изгряващото слънце и фактът, че майка ми, Диана, никога повече нямаше да се усмихне истински. Мразех Яна с всяка фибра на съществото си, с онази дълбока, изпепеляваща омраза, която само едно изоставено дете може да подхранва.
  • Колежката ми, Десислава, ми носеше кафе всеки понеделник в продължение на месец. Топло, силно, точно както го обичах, без захар, с капка мляко. Аз, Мартин, бях просто един от многото анализатори
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.