Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Наш певец на косъм от смъртта, сподели потресаващи подробности от инцидента
  • Новини

Наш певец на косъм от смъртта, сподели потресаващи подробности от инцидента

Иван Димитров Пешев декември 17, 2023
fdsbdfbdfhfghgfjghjgh.png

Наш известен певец сподели потресаваща история отпреди няколко седмици при първия сняг, който натрупа на България. Той разкри, че е бил на косъм от това да загуби живота си и обвинява държавата за случилото се.

„С една моя приятелка бяхме на косъм… и за пореден път разбирам, че Държавата България не ме/те обича! Винаги съм усмихнат, позитивен и търся доброто във всичко, но просто понякога не става…“, категоричен е той.

Става въпрос за талантливия певец Лазар Кисьов, който преди години изгря в „Мюзик айдъл“ и оттогава не спора да се развива на музикалната сцена. Той е бил един от потърпевшите на пътя при падналия сняг на 25 ноември, който затрудни пътуването и голяма част от изпълнителите не успяха да стигнат до градовете, в които имаха предвидени участия.

„Държавата България само изисква…, изисква да си изряден към нея…, да си търпелив и да гледаш как децата ти загиват по улиците (блъснати от пияници и наркомани, които ще лежат 4/5 г или сами ще се убият от непочистен на пътя сняг)…, да гледаш как болниците са вече бизнес учреждения и търгуват с човешки животи, защото заплатите са по-ниски от на продавачка в супермаркет (уважение към тяхната работа)…, да гледаш как от страна производител, вече сме страна потребител…, да виждаш как деца се репчат на родителите си и нямат грам респект към нищо…, да забравяш и продаваш историята си за одобрението отвъд океана…, да ставаш свидетел на политически кражби и безхаберие…, да се чудиш още колко трябва да откраднат, за да им стигне!!! Много “да”-та станаха…“, пише Лазар в социалните мрежи.

И допълва: „Но знам и че обичам родната България и знам, че и тя ме обича…, тя всячески иска да ме задържи с красотите си тук, но Държавата България се опитва да ме откаже… Е, няма пък да стане! Държавата може да не ме обича, ама аз съм си е*аси пича! Надявам се, че и други няма да се откажат“.

Лазар обяснява, че пътуването му от Велинград до София е продължило 5 часа, точно за толкова време се стига от София до Дубай. Той не изпада в подробности относно това, което му се е случило на пътя, но вероятно става въпрос за завъртане на колата, което все шофьорът е успял да избегне и пътниците да се размионат с уплах.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Асен Василев с голяма новина за бюджета
Next: Край със смяната на стрелките на часовника

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.