Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Наш турист: 8 дни в Италия за 1800 лева, 1,5 часа на Боровец – 500 лева
  • Новини

Наш турист: 8 дни в Италия за 1800 лева, 1,5 часа на Боровец – 500 лева

Иван Димитров Пешев декември 21, 2023
dfbgfgnhgfhjfjhgjhgj.png

Български турист остана силно разочарован от ски курорта Боровец.

Мъжът посочва, че след като е загубил хартиената си карта му е било напълно отказано преиздаване, въпреки че е имал касов бон. Бил е посъветва да си е потърси “в еднометровите преспи по лифта”.

Той прави и сравнение с Италия за подобен случай и посочва разликите в отношението на двете дестинации.

Вижте цялата му публикация:

“На 16.12.23г. сутринта след вълнуващи преживявания за откриване на сезона си предплатих 170 лв за двудневно целодневно ползване на лифтовите съоръжения на Бороспорт за 16-ти и 17-ти.

Около 11:00ч. същия ден, докато бях на седалката на Ястребец неволно от джоба ми изпадна хартиената карта. При последвалото представяне на касовия бон, на който ясно е изписан номера на картата, ми бе отказано от касиерката преиздаване и бях посъветвам да си потърся картата в еднометровите преспи под лифта. Беше ми отказано да ми се даде телефон на някой, който може да се заеме със случая от Бороспорт.

Напомням, че Бороспорт разполагат с едни от най- модерните камери за лицево разпознаване, които, често спират хора, които са взели чужди карти (само, че не могат да се използват за хора, които са си платили и представят касов бон за собствена карта).

Наложи се да сляза до хотел Рила и да пусна в техния офис жалба за това, че не мога да си ползвам предплатената от мен услуга, там бях внимателни хората, но казаха, че нищо не може да се направи и ме посъветваха да си заплатя нова карта.А всичко, което трябваше да направят е просто да натиснат един бутон и да изпринтат дубликат на платената от мен карта!

Пусната е жалба до КЗП и чакам становище, но само ще дам за пример какво се случи с моя приятелка , която беше в един от най-известните италиански курорти до преди няколко дни. При пристигането там си купува седмична карта, на първия ден получи контузия и още на следвашия ден и бяха върнати парите, без каквито и да било коментари.

И сега една проста аритметика за 8 дни в Италиански Алпи с транспорт, настаняване, изхранване и ползване на лифтови съоражения и общо 115 км писти общ бюджет: 1800 лв. За сравнение на Боровец за 1,5 часа каране за два дни (една нощувка) за същите неща 500 лв бюджет.

Всеки сам да си прецени каква услуга и на каква цена ползваме, за отношението дори не искам да коментирам!“, разказва Д.Х.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Cлeд ĸaтo пpoчeтeтe тaзи мoлитвa, в живoтa Bи щe нacтъпят иcтинcĸи чyдeca – пpeĸpacни cъбития, дoбpи нoвини
Next: Да, истина е вестта за Лора Крумова

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.