Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • На АМ Тракия е страшно! Закопчаха много мигранти, пътували на групи към София
  • Новини

На АМ Тракия е страшно! Закопчаха много мигранти, пътували на групи към София

Иван Димитров Пешев октомври 7, 2022
ggasurasprasi.jpg

Близо 60 мигранти са били заловени на магистрала „Тракия“ в района на Вакарел и Ихтиман. Те са пътували с три автомобила – два микробуса и лека кола. Трите возила са проверени в рамките на седем часа, обяви окръжният прокурор на София Наталия Николова.

“Те са пътували от Бургас за София по АМ “Тракия”. Спрени са за проверка от полицията в района на Траянови врати. За разлика от друг път не е оказана съпротива от страна на превозващите мигрантите”, каза тя, цитирана от bTV.

По думите на Николова мигрантите са били били мъже от Сирия и Афганистан на видима възраст между 18 около 24 години, като този път няма лица под 16 години. Всички са настанени в съответните учреждения. На тримата водачи им е повдигнато обвинение за “каналджийство”.

Наталия Николова описа и профила на участващите в прекарването на мигрантите.

Не изпускай тези оферти:

“В голямата си част през последния един месец каналджиите са граждани на различни държави – има и българи, но в повечето случаи са чужди граждани. Не са осъждани, нямат криминални прояви. Това, което казват те, че искат да спечелят пари”, добави Николова.

По думите ѝ България е само транзит за мигрантите, обикновено те трябва да бъдат превозени от Турция до Сърбия.

Още криминални:

В сряда при спецоперация за противодействие на престъпления срещу интелектуалната собственост и данъчното законодателство служители на пловдивския отдел „Икономическа полиция“ задържали 38-годишна жена.

Установено е, че в качеството си на едноличен собственик и управител на търговско дружество тя разпространявала фалшиви маркови дрехи, обувки и аксесоари, които предлагала чрез специално създадени страници в социалната мрежа, а поръчките на клиентите изпълнявала чрез фирма за куриерски услуги.

В хода на проверката са претърсени адресът на жената – апартамент и прилежащо складово помещение, както и ползван куриерски офис. Общо са открити и иззети около 3000 артикула, означени с лого на над 11 регистрирани търговски марки, обект на изключително право и използвани без основание.

Предстои да бъдат назначени съответните експертизи за оценка на конфискуваната продукция и определяне на размера на нанесените щети за държавния бюджет. По предварителни данни става дума за стотици хиляди левове.

В рамките на образуваното досъдебно производство по чл. 172б от НК процесуално-следствените действия продължават под надзора на Районна прокуратура – Пловдив.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Извънредно! Погром за Корнелия Нинова в собственото и родно село
Next: Дерматолог е убеден: Не се къпете всеки ден, защото е вредно, специалисти изчислиха колко душа трябва да си взимате седмично

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.