Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • На две места в България извира жива вода, която лекува редица болести
  • Новини

На две места в България извира жива вода, която лекува редица болести

Иван Димитров Пешев август 29, 2022
jvaisvaosoda.jpg

В близост до селата Вонеща вода и Леденик, разположени в област В. Търново, община В. Търново, е каптирана една от най-лековитите води не само у нас, но и в световен мащаб.

Нейният редукционно-окислителен потенциал определя стабилното й рН над 8, т.е. водата има ясно изразен алкален характер, което унищожава всякакви плесени и микроорганизми. Това наскоро бе потвърдено от хидро-специалиста по качествата на водите у нас Илийчо Илиев.

Преди употреба, водата, която има отлични вкус и мирис, се филтрира задължително и след нейното активиране се оказва напълно деминерализирана, без наличието на тежки метали, варовик и други микрокомпоненти, които биха влошили нейното качеството. Именно тези характеристики са й извоювали названието „жива вода“.

ПРАКТИКАТА Е ПОКАЗАЛА, ЧЕ ЖИВАТА ВОДА ИМА РАЗНОСТРАНЕН ЕФЕКТ ВЪРХУ ЧОВЕШКОТО ЗДРАВЕ И СЕ ЯВЯВА КАТО ЧУДЕН ДАР ЗА КОЗМЕТИКАТА; РЕДОВНОТО ПРАВЕНЕ НА МАСКИ С ТАЗИ ВОДА ДАВА НОВ ЖИВОТ НА КЛЕТКИТЕ В ПОЯВИЛИТЕ СЕ БРЪЧКИТЕ ПО ЛИЦЕТО И ТЕ СЕ ИЗГЛАЖДАТ.

Не изпускай тези оферти:

Но което е по-важно, тя оказва определено въздействие върху работата и тонуса на артериалната кръвоносна система, като регулира вътрешния просвет (отпушва стените на съдовете като изгаря „лошия холестерол“, при което кръвоносните съдове започват да функционират нормално и опасността от инсулти и инфаркти съществено намалява!

В допълнение, храните, приготвени с жива вода, стават по-вкусни и се развалят значително по-бавно! След тази заинтригуваща информация остава да ви обясним как да достигнете до високата 1 м каптажна тръба.

Село Вонеща вода носи наименованието си от миризливата минерална вода извираща там. Разположено е на около 28 км южно от Велико Търново на около 500 м надморска височина в подножието на Стара планина. Покрай селото минава международният път Е772, клас „В“, който е част от Европейската пътна мрежа, свързващ двете вече построени части на магистрала Хемус.

От Шемшево, което е право в югозападна посока от В. Търново – на около 30-ина км, през моста над река Янтра, се тръгва вдясно по поляната, за да се достигне до извора.

Друг вариант е да се тръгне от центъра на Леденик – на юг към Шемшево – и после вляво по поляната се достига до самия извор.

Впрочем, който и да от местните да попитате, ще получите подробни указания как да се доберете до „живата вода“, така че тръгвайте на път и напълнете бидоните – успех!

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ако имате тази монета в джоба си, то знайте, че е златна и струва 3755 лева
Next: Не Ви трябват врачки, гледачки или ходжи! Ето как да разберете дали сте урочасани само с 1 яйце

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.