Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • На живо от Кюстендил, труповете са два! Ще ви настръхне косата, когато разберете кои са
  • Новини

На живо от Кюстендил, труповете са два! Ще ви настръхне косата, когато разберете кои са

Иван Димитров Пешев септември 23, 2022
poclsalcaiscias.jpg

Телата са намерени в семейната им къща

Майка и син са открити мъртви в семейната им къща в Кюстендил. Това потвърдиха за Агенция „Фокус“ – Кюстендил от Областна дирекция на МВР – Кюстендил.

Жената е била на 84 години, а нейният син – на 62. При първоначалния оглед не са установени следи от насилие. Телата са транспортирани до болницата в Кюстендил, където да бъде извършена аутопсия и да бъдат изяснени причините за смъртта на двамата.

По случая е образувано досъдебно производство, уведомена е и Окръжната прокуратура.

Не изпускай тези оферти:

Още криминални:

Специализирана полицейска операция се провежда на територията на област Добрич. Целта е да се противодейства на престъпността, включително и на престъпления, касаещи изборните права на гражданите.

Изграден е временен контролно-пропускателен пункт на най-натоварения път Добрич – Варна, в района на село Стожер. Има няколко екипа на полицията и жандармерията.

Спират се всякакви автомобили и се проверяват основно и тежки, и леки.

„Операцията е за противодействие на престъпността и спазване на правилата за движение по пътищата. При проверка на два частни адреса на територията на Добрич и Каварна са установени количества наркотични вещества, електронни везни, суми пари. Лицата са задържани“, заяви главен инспектор на КАТ „Пътна полиция“-Добрич Жулиян Минев по БНТ.

По думите му през изминалата нощ са установени двама водачи да управляват моторно превозно средство под въздействието на алкохол и един на наркотици.

„Общо 13 души са задържани до момента. Няма данни за нарушения във връзка с изборния процес. Една от основните задачи на операцията е тази, както и предотвратяване на нелегалния трафик на мигранти“, каза още главен инспектор Жулиян Минев.

Проверката ще продължи до края на деня.

Още крими:

19-годишен трафикант на мигранти е избягал от РУ – Ихтиман вчера, съобщава GlasNews.bg. Валентин Валентинов бил обявен за издирване, а днес е бил арестуван отново. Той е от град Свиленград и е роден 2003 година.

Припомняме, че вчера на територията на страната се проведе мащабна акция по линия на незаконната миграция. Действията бяха ръководени от главния секретар на МВР в координация с Главна дирекция „Национална полиция”.

Бе задържан и мъж, за когото има доказателства, че е ръководил групата за трафик на мигранти, замесена в катастрофата между патрулка и автобус в Бургас, при който загинаха двама полицаи.

Каналът е управляван от 30-годишен сирийски гражданин, живеещ в града под тепетата.

При акцията по разбиването на канала бяха задържани общо 12 души. Арестите са извършени в Харманли, Хасково, Средец и Пловдив.

Открити са и 22-ма мигранти. Двама от тях били в дома на един от каналджиите, а останалите – в гориста местност наблизо.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Шип в петата: Как да се отървете от болката? Споделям ви рецептата на моята свекърва
Next: ЦРУ потвърди изчезването на България с нови страшни данни: На всеки 3 минути се случва нещо ужасно

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.