Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • На каква дълбочина се засаждат картофите?
  • Новини

На каква дълбочина се засаждат картофите?

Иван Димитров Пешев март 29, 2024
sdvsdfbfgbdfnbghnhgn.png

Когато засаждате картофи, трябва да обърнете внимание на дълбочната, на която грудките ще бъдат поставени в почвата.
Това се влияе от много фактори, но сред ключовите са видът на почвата и големината на посевния материал. Ако посевният материал е малък по размер, той може да се засяди на малка дълбочина.

Ако семената грудките са засадени твърде дълбоко, те могат да станат зелени и да имат горчив вкус. Картофите, засадени твърде дълбоко, могат да изгният, преди да имат време да пораснат.

Дълбочина на засаждане на картофи Тя е 3 вида и в повечето случаи се определя според вида на почвата: Плитка 5-6 см, подходящ за глинеста почва.

Средна до 10-12 сантиметра, предназначена за засаждане в торфени почви. Дълбочина от 12 см или повече.

Ако клубените са с малък диаметър, при сеитба е достатъчно да се засадят на 5-6 сантиметра дълбочина, но при този вариант трябва да се има предвид, че картофите трябва да бъдат напълно покрити с пръст. Този тип засаждане се счита за най-плиткото.

При засаждане на 10-15 см трябва да се има предвид, че картофите ще се „отворят“ по-добре и ще дадат повече добив дори в много суха почва или пясъчна глинеста почва, но ще бъде по-трудно да се съберат поради голямата дълбочина под нивото на почвата.

В Холандия картофите се засаждат по такъв начин, че горната част на грудката да се вижда извън дупката. Така билото се оформя по-бързо отгоре и прибирането на реколтата става много по-бързо.

Друга технология включва засаждане на картофи без заравяне. Използвайки този метод на сеитба, клубените не се заравят, а се разпределят равномерно върху подготвената почва, след което отгоре се полага мулч с височина 10-12 см. Мулчът се състои от торф, сухи листа и други растения, а понякога и дървени стърготини, пясък , добавят се слама и тор.

Този метод насища картофите с необходимите микроелементи за успешен растеж и реколта. Мулчирането се използва най-често в тежка глинеста почва. Използвайки този метод, трябва редовно да добавяте хумус, след като картофите достигнат 25-30 см, за да избегнете позеленяване.

Мулчът задържа добре влагата и позволява на кореновата система да се развие напълно, благодарение на което картофите произвеждат повече култури, които остават на повърхността; съответно ще бъде много по-лесно да се събират картофи и да се засаждат отново. При засаждане трябва да използвате схема, съобразена с метеорологичните условия.

Ако лятото обещава да бъде горещо, дълбочната на засаждането на картофи трябва да се увеличи с 2 см, за да се избегне изсъхването на клубените, и обратно, ако времето е дъждовно, картофите трябва да се засаждат, като се намали дълбочината с 1-2 см.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Не идвай на сватбата. Там ще има само богаташи, казала дъщерята на баща си. И горко съжалила
Next: 20 стари думи в българския език, които вече не ползваме

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.